— Помнете какво ви предупредих — отговори Уайлдър, който виждаше, че предаността на спътниците му е безгранична и не се нуждае от разпалване, и от дълъг и суров опит знаеше, че може да разчита на безрезервната им вярност въпреки някои недостатъци, изглежда, присъщи на хора като тях. — Помнете това, което ви доверих преди малко. А сега гребете право към кораба във външното пристанище.
Фид и чернокожият побързаха да изпълнят заповедта и скоро лодката запори водата между островчето и брега, който в сравнение с него изглеждаше като континент. Когато се приближиха до кораба, греблата заработиха по-бавно, а накрая и съвсем спряха, тъй като Уайлдър предпочиташе течението да довлече скифа до обекта, който желаеше да разучи добре, преди да се осмели да се качи на борда.
— Не ви ли се струва, че абордажните мрежи на тоя кораб са вързани за въжетата? — попита той, снишавайки глас така, че да не го чуят, но по тона личеше, че очаква с интерес отговора.
— Доколкото виждам, така е — отвърна Фид. — Роботърговците обикновено малко ги гризе съвестта и са смели само когато ловят някой млад негър по бреговете на Конго. А в такава нощ, при такъв вятър откъм брега и ясно небе има толкова шансове да надзърне тук френски кораб, колкото да ме направят първи лорд на Адмиралтейството, което едва ли ще стане скоро, тъй като кралят още не е осведомен добре за моите заслуги.
— Но сигурно са готови да устроят горещ прием на всякакви абордажници! — продължи Уайлдър, който иначе рядко обръщаше внимание на цветистите изрази, с които Фид така често обичаше да украсява речта си. — Няма да бъде толкова лесно да заловим такъв добре подготвен кораб, ако екипажът му остане верен на дълга си.
— Обзалагам се, че в този момент най-малко половината от вахтата спи между оръдията и всичко от катбалките60 до хакборда е под зорко наблюдение. Веднъж седях на края на фокреята61 от подветрената страна на „Хеба“62 и гледам: от югозапад право към нас се приближава в бакщаг63 някакво платно…
— Ш-шт! На палубите му се раздвижиха!
— Вярно. Готвачът цепи някакъв пън, а капитанът, изглежда, е поискал да му донесат чашката за преди лягане.
Гласът на Фид бе заглушен от подвикване от кораба, което звучеше като рев на някакво морско чудовище, подало неочаквано глава от водата. Опитните уши на нашите авантюристи веднага разбраха какво е това в действителност: така обикновено се вика на лодка. Уайлдър не почака да се увери дали плясъкът на греблата се чува в далечината, а се изправи с цял ръст от скифа и отговори.
— Кой е? — възкликна същият странен глас. — Тук нямаме зачислен на дажба човек, който да говори така. Къде е тоя, който отговаря?
— До левия ви борд, малко към носа, ей тук, в сянката на кораба.
— А какво търсите под клюза ми?
— Поря вълните с хакборда си — отвърна Уайлдър след кратко колебание.
— Що за глупак се е домъкнал тук? — промърмори този, който го разпитваше. — Подайте ми един мускет, да видим дали не можем да измъкнем по-учтив отговор от тоя приятел.
— Стойте! — изкомандува спокоен, властен глас от най-далечната част на кораба. — Всичко е наред, оставете ги да се приближат.
Човекът при носа на кораба им заповяда да се доближат до борда и разговорът се прекрати. Чак сега Уайлдър разбра, че повикването се отнася за друга лодка, която беше още далеч, и че бе избързал с отговора. Но като видя, че е много късно да се оттегли безнаказано, а може би дей-ствувайки според първоначалното си решение, той нареди на спътниците си да се подчинят.
— „Поря вълните с хакборда си“, разбира се, не е най-учтивият отговор на повикване — промърмори Фид, спущайки греблото си във водата — и нищо чудно, че се докачиха. Но ако толкова им се иска да се карат затова мастър Хари, върнете им със същата монета и разчитайте на мъжествена подкрепа.
Това насърчително уверение не получи отговор, защото в това време скифът вече се намираше на няколко фута от кораба. Уайлдър прекрачи борда сред дълбоко и, както му се струваше, зловещо мълчание.
Нощта беше тъмна, но тук-там се виждаха звезди, които пръскаха достатъчно светлина, за да могат зорките моряшки очи да различават добре предметите. Когато нашият авантюрист стъпи на палубата, той хвърли бърз изпитателен поглед около себе си, сякаш дълго таените съмнения и впечатления можеха да се решат с това първоначално оглеждане.