Сред тази смесица от богатство и разкош изпъкваха страшните оръжия на войната. В каютата имаше четири от ония зловещи оръдия, които със своите размери и брой още отначало бяха привлекли вниманието на Уайлдър. Макар и поставени толкова близо до току-що изброените луксозни предмети, само опитно око на моряк можеше да забележи, че биха могли всеки момент да бъдат използвани — достатъчни са пет минути, за да се разчисти помещението от всякакво великолепие и да се превърне в добре защитена и готова за действие батарея. Пистолети, саби, полупики, абордажни брадви и всевъзможни други по-малки оръжия за морска война бяха разположени из каютата по такъв начин, че да й служат за причудлива украса и същевременно всяко от тях да се намира подръка.
Около мачтата стоеше поставка с мускети, с яки дървени подпори, които очевидно можеха да се запъхват в скоби от двете страни на вратата, показваха достатъчно ясно, че преградата би могла лесно да се превърне в барикада. Изобщо цялото устройство на кабината говореше, че тя е крепостта на кораба. Това се потвърждаваше и от факта, че в нея имаше люк, свързан с помещенията за младшите офицери и водещ право към муниционния склад. Изобщо подредбата, малко различна от тази, която бе свикнал да вижда, веднага се наби в очите на Уайлдър, макар че нямаше време да размишлява върху предназначението и целта й.
Когато при влизането на госта непознатият в зелено (защото все още беше облечен така, както за пръв път бе представен на читателя) стана, на лицето му беше изписано задоволство, може би примесено донякъде с ирония. Няколко минути двамата стояха така, без да говорят, докато най-после мнимият юрист реши да прекъсне неловкото мълчание.
— На какво щастливо обстоятелство дължи този кораб честта да му се направи такова посещение? — запита той.
— Смятам, че мога да отговоря: на поканата на неговия капитан — отвърна Уайлдър със същата твърдост и спокойствие, каквито проявяваше и събеседникът му.
— А той показа ли ви заповедта, с която е получил този чин? Струва ми се, на море казват, че никой кръстосвач не може да плава без такава заповед.
— А какво казват в университетите по този важен въпрос?
— Както виждам, вече мога да сваля адвокатската мантия и да взема свайката! — отговори другият с усмивка. — В нашия занаят — впрочем вие май предпочитате думата професия, — в нашата професия има нещо, което ни издава един на друг. Да, мистър Уайлдър — добави той с достойнство, като седна и даде знак на госта си да последва примера му, — и аз като вас съм подготвен за моряк и, щастлив съм да допълня, за командир на този славен кораб.
— Тогава трябва да признаете, че нахълтах тук с пълно основание.
— Е, признавам. Моят кораб ви е направил добро впечатление; трябва да кажа веднага, че впечатлението, което ми направихте вие, ме кара да съжалявам, че не се познаваме от по-рано. Искате ли да постъпите на служба?
— Срамно е човек да безделничи в тия смутни времена.
— Прав сте. Светът, в който живеем, е лошо устроен, мистър Уайлдър. Едни мислят, че са в опасност, когато под тях няма нещо солидно като terra firma67, други пък са доволни, ако могат да опитат късмета си по море. От друга страна, едни смятат, че човек трябва да се моли, а други без много-много приказки сами вземат благата, които нямат време или желание да измолват. Вие сигурно сте счели за благоразумно да разберете с какво точно се занимаваме, преди да дойдете тук да търсите работа?