— Повече, отколкото на кораб. Но винаги ли роботърговците са така добре снабдени с военно снаряжение? Виждам, че сте въоръжени до зъби.
— Преди да сключим сделката си, ще научите повече за нас — отговори капитанът с усмивка. След това отвори едно ковчеже, което стоеше на масата, извади оттам някакъв пергаментов свитък, невъзмутимо го подаде на Уайлдър и като му хвърли бърз изпитателен поглед с неспокойните си очи, рече: — Тук ще видите, че имаме каперско свидетелство68 и че ни е надлежно разрешено, докато се занимаваме с мирната си работа, да водим бой от името на краля.
— Но това е свидетелство за бриг69!
— Вярно, вярно. Само че съм сбъркал, дал съм ви друг документ. Но мисля, че този е по-подходящ.
— Наистина, това е свидетелство за кораба „Седемте сестри“, но забелязах, че имате повече от десет оръдия, а тия в каютата ви стрелят не с четирифунтови, а с деветфунтови гюллета.
— Вие проявявате такъв педантизъм, като че вие сте адвокатът, а аз — неукият моряк. Сигурно ви е известно такова нещо като разширяване на свидетелството? — продължи капитанът, небрежно захвърляйки свитъка обратно сред купчина подобни документи. После стана от мястото си и като закрачи бързо напред-назад из каютата, продължи: — Излишно е да ви изтъквам, мистър Уайлдър, че нашата работа е опасна. Някои я наричат противозаконна. Но тъй като не съм твърде склонен към богословски спорове, ще оставим този въпрос настрана. Вие знаете с каква цел сте дошли тук, нали?
— Да търся работа.
— Не се съмнявам, че сте обмислили добре въпроса и имате отношение към занаята, на който искате да се отдадете. За да не губим време и да говорим откровено, както подобава на двама честни моряци, веднага признавам, че вие сте ми нужен. Един смел и опитен човек, по-възрастен от вас, макар че, смея да кажа, не по-добър, заемаше преди месец каютата при левия борд; горкият, той стана храна на рибите.
— Удави ли се?
— О, не! Загина в открит бой с кралски кораб!
— Кралски кораб! Нима сте разширили свидетелството си дотолкова, че смятате за оправдано да се биете с кръстосвачи на негово величество?
— Та няма ли други крале освен Джордж Втори? Корабът може да е развявал бяло знаме70, а може и датско. Но този, за когото става дума, беше прекрасен човек и койката му е празна от деня, когато го вдигнахме, за да го хвърлим в морето. Той беше достоен да поеме командуването, в случай че ме сполети нещастие. Мисля, че по-спокойно ще умра, ако зная, че този благороден кораб ще бъде предаден в ръцете на човек, който умее да го използва както трябва.
— Несъмнено собствениците ще ви намерят заместник в случай на такава беда.
— Собствениците са много благоразумни хора — отвърна капитанът, отново хвърляйки към госта изпитателен поглед, който накара Уайлдър да сведе очи към пода на каютата, — те рядко ми досаждат с настойчиви искания или заповеди.
— Много ви угаждат! Виждам, че не сте забравили да се запасите с флагове; нима ви позволяват да вдигате което и да е от тия знамена, както ви скимне?
Когато бе зададен този въпрос, изразителните и разбиращи погледи на двамата моряци се срещнаха. Капитанът извади от полуотворения сандък едно знаме, което бе привлякло вниманието на посетителя, и, като го разгъна на пода, отговори:
— Както виждате, това е лилията на Франция. Не е лошо като емблема на безупречните французи. Герб с претенции за неопетненост, макар и малко замърсен от употреба. Ето ви пресметливия холандец — просто, здраво и евтино. Лично аз не обичам много това знаме. Ако корабът е ценен, собствениците му не са твърде склонни да го отстъпят току-тъй. Ето го надутия хамбургчанин. Той властвува над един богат град и се хвали за това чрез тези кули. За останалите си големи владения благоразумно мълчи в своята алегория. А ето тук полумесеците на Турция — нация от лунатици, които си въобразяват, че са наследници на царството небесно. Нека се наслаждават спокойно на това наследство; рядко се случва да търсят благата му в открито море. А тези малки спътници, които се въртят около голямата луна, са африканските варвари. Аз нямам много вземане-даване с тия господа в шалвари, защото рядко имат ценна стока. Въпреки всичко — добави той, поглеждайки копринения диван, пред който седеше Уайлдър, — срещал съм се с тия мошеници и не сме се разделяли, без да си разменим някоя и друга дума. Аха, ето този ми допада — великолепният испанец! Жълтото поле напомня за богатствата на рудниците му. А тази корона! Може да помислите, че е от ковано злато, и да протегнете ръка да пипнете това съкровище. Какво разкошно украшение за галеон71! Ето го и по-скромния, ала все пак богат португалец. Често съм си мислил, че в тия царски дрънкулки има истински бразилски диаманти. Имам предвид например онова разпятие, което виждате окачено в благочестива близост до вратата на каютата ми.
68
71