— Добре, че ви е останал поне един приятел, който да ви закара с лодката до брега — отвърна небрежно капитанът.
— Аз и сам мога да свърша тази дребна работа; не искам да деля хората си. С ваше позволение чернокожият също ще пренощува на кораба.
— Както желаете. След последната схватка имаме празни койки колкото щете.
Тогава Уайлдър заповяда на негъра да се върне при другаря си и да се грижи за него, докато не дойде на себе си. Чернокожият, който също беше с помътена глава, с готовност се подчини.
След това младият човек се сбогува със събеседниците си и се спусна в скифа. Когато загреба с яките си ръце, за да се отблъсне от притъмнелия кораб, вдигна очи нагоре и като моряк се наслади на реда и спретнатостта, които царяха там, а после погледът му падна върху тъмната маса на корпуса. В подножието на бушприта81 се виждаше стройна, стегната фигура, която явно следеше движенията му, и въпреки че беше тъмно, понеже облаците закриваха звездите, Уайлдър можа да познае в човека, който го наблюдаваше с такъв явен интерес, самия Корсар.
VIII глава
Жулиета: Почакай, кой е оня там?
Дойката: Синът на стария Тиберио.
Жулиета: А след тях, тоз дето не танцува ни веднъж?
Дойката: Не го познавам аз.
Слънцето едва се бе издигнало над водната шир, сред която са разположени сините острови на Масачузетс, когато нюпортци започнаха да отварят вратите и прозорците си и да се готвят за различните си всекидневни занимания с бодростта и сръчността на хора, които са използвали благоразумно даденото им от природата време за почивка и удоволствия. Разменяха се весело утринни приветствия, отваряха се примитивно заключените дюкянчета, подхвърляха се тук-там учтиви въпроси за треската на нечия дъщеря или ревматизма на някоя престаряла баба. Собственикът на „Ръждивата котва“, който много се стараеше да запази репутацията на заведението си неопетнена от несправедливи упреци за разюздано гуляйджийство, беше от първите, които отвориха вратите си, за да не изпусне някой случайно минаващ клиент, почувствувал нужда да промие влагата на изтеклата нощ с някакво подкрепително средство. Тази стимулираща напитка по това време се консумираше много из английските колонии под различни названия — „горчивка“, „джупел“, „утринна глътка“, „пръсни мъгла“ и т.н. в зависимост от това, кое средство подхождаше според характера на дадена местност. Вярно, този обичай започва малко да изчезва, но все още е запазил до голяма степен светостта си, останала от старо време. И колкото и да е чудно, поради тази вековна и похвална привичка да се промиват вредните нечистотии, възникващи в човешкия организъм във време, когато той е лишен от всякаква морална закрила и е изложен на пристъпите на всички наследени от плътта болести, американецът е обект на присмех от страна на европейския си събрат.
Не можем да не бъдем благодарни на ония чужди филантропи, които проявяват такъв жив интерес към нашето благополучие, та рядко пропущат някаква републиканска слабост, без да се нахвърлят злостно върху нея, ако заслужава, с пречистващите си монархически пера. Изглежда сме толкова по-чувствителни към това доброжелателство, понеже сме имали случай да наблюдаваме как от прекомерна грижа за нашите отрочета-щати (здрави и малко немирни може би, но все пак отрочета), от Страстно желание да поправят прегрешенията на живеещите отсам Атлантика са склонни да си затварят очите пред някои от собствените си простъпки. Безброй са мисионерите-моралисти, които метрополията например е изпратила между нас с такива благочестиви и благотворни поръчения. Трябва само да съжаляваме, че техните усилия са увенчани с толкова малък успех. Имаме щастието да познаваме отблизо една от тези особи, която никога не пропущаше възможност да бичува преди всичко споменатия по-горе порочен обичай. При това се разпростираше така нашироко, че порицаваше не само като безнравствено, но и което е още по-ужасно, като невъзпитано пиенето на нещо по-силно от слаба бира преди определения за ядене час. След този важен промеждутък не само било позволено да се утоляват дотогавашните лишения на плътта, но и самият този човек така обилно си угаждаше в това отношение след общоприетия час, че редовно го отнасяха в полунощ до леглото му, от което също тъй редовно ставаше на другата сутрин, за да държи проповеди против порочността на преждевременното пиене. И тук ще се възползуваме от случая да изтъкнем, що се отнася до нашата скромна личност, че ние изобщо отбягваме този порок; съжаляваме само, че ония от двата народа, които намират удоволствие в тази привичка, не могат да се разберат приятелски точно кога през денонощието е позволено на говорещи английски джентълмени християни да упояват мозъка си с алкохол, без да си навличат упрека, че са невъзпитани.
81