— Господи! Ваша светлост, госпожо — произнесе той с треперещ глас, в който обаче още се бяха запазили дълбоките тонове, свойствени на професията му, — ние, старите морски вълци, няма защо да гледаме календара, за да разберем откъде ще задуха вятърът след стопяването на снеговете и ледовете, та да тръгнем по море. Достатъчно е да дойде заповедта за отплаване и капитанът да се сбогува с жена си.
— Ах, точно същото казваше и горкият покоен адмирал! — възкликна мисис Де Лейси, която изпитваше голямо удоволствие да разговаря с бивш моряк. — Значи вие, добри приятелю, сте на мнение, че когато един кораб е готов, той трябва да отплава, независимо дали вятърът е…
— Ето тук още един морски труженик, който идва тъкмо навреме, за да ни даде съвет — прекъсна я бързо Гъртруд, сякаш искаше да попречи на леля си да сложи твърде безапелационен край на спора, току-що пламнал между нея и мисис Уилис. — Той би могъл да ни служи за арбитър.
— Вярно — подкрепи я гувернантката. — Молим ви, сър, кажете ни какво мислите в и е за времето днес? Подходящо ли е да се отплава в такова време или не?
Младият моряк неохотно откъсна очи от изчервилата се Гъртруд, която в стремежа си да насочи вниманието на всички към него бе пристъпила напред, ала сега пак се отдръпна плахо към средата на беседката, сякаш вече се бе разкаяла за смелостта си. Тогава той впи очи в тая, която бе задала въпроса, и я гледа така продължително, че тя сметна за нужно да го повтори, мислейки, че първия път не е била разбрана добре.
— На времето не бива да му се вярва много, госпожо — отговори младият моряк с малко закъснение. — Който не знае това, напусто е бродил из моретата.
В гласа на Уайлдър имаше нещо толкова меко и добродушно, но същевременно и мъжествено, че дамите неволно се заслушаха в него. Благоприятно впечатление им направи и спретнатото му облекло: макар и строго професионално, то му придаваше елегантен и дори благороден вид и трудно беше да се повярва, че няма право да претендира за по-високо обществено положение от заеманото в действителност. Навеждайки глава по начин, с който искаше да изрази учтивост, но може би повече от чувство за собствено достойнство, отколкото от уважение към събеседника, мисис Де Лейси продължи разговора.
— Тези дами — каза тя — възнамеряват да пътуват с оня кораб за провинцията Каролина и тъкмо спорехме откъде ще задуха вятърът през следващите часове. Но аз мисля, че за такъв кораб няма особено значение дали вятърът ще бъде попътен или не.
— Аз пък не мисля така — бе отговорът. — Според мен от такъв кораб не може да се очаква много, какъвто и да е вятърът.
— Но той се слави като изключително бързоходен. Ала не е важна славата! Ние знаем, че е такъв: дошъл е от метрополията в колониите за невероятно кратко време — за седем седмици! Но и моряците, подобно на нас, бедните простосмъртни на сушата, изглежда, си имат своите предпочитания и предубеждения. Така че ще ме извините, ако запитам и този почтен ветеран за мнението му по въпроса. Какви са според вас, приятелю, мореходните качества на оня кораб с необикновено високите бомбрамстенги83 и така особено закръглени марсове84?
На устните на Уайлдър трепна едва доловима усмивка, но той продължаваше да мълчи. Старият моряк обаче се изправи и започна да разглежда кораба с вид на човек, който отлично разбира не твърде професионалния език на адмиралската вдовица.
83