— Корабът във вътрешното пристанище, госпожо — отговори той, след като свърши огледа си, — а предполагам, че ваша светлост има предвид именно него, е тъкмо такъв, че да доставя радост на очите на моряка. Готов съм да се закълна, че е отличен и надежден кораб; а що се отнася до мореходните качества, макар че може да не е чак способен да върши чудеса, все пак е бързоходен, доколкото познавам морето и тия, които се препитават от него.
— Какво необикновено голямо различие в мненията! — възкликна мисис Де Лейси. — Но се радвам, че го смятате за надежден, защото макар че моряците обичат бързоходните кораби, за тия дами е по-важно да се чувствуват в безопасност на него. Предполагам, сър, няма да оспорите, че е надежден?
— Именно това качество най-вече му отричам — бе лаконичният отговор на Уайлдър.
— Чудно! Този човек е стар моряк, сър, а излиза, че мисли другояче.
— Навремето си може да е видял повече от мен, госпожо, но се съмнявам дали точно сега вижда добре като мен. Разстоянието до оня кораб е толкова голямо, че трудно би могло да се съди за качествата или недостатъците му. Аз бях по-близо до него.
— Значи, сър, наистина смятате, че има някаква опасност? — обади се нежният глас на Гъртруд, у която страхът бе надделял над свенливостта.
— Да, смятам. Ако имах майка или сестра — Уайлдър наблегна на последната дума, като докосна шапката си и се поклони на прекрасната си събеседница, — бих се поколебал да я пусна на оня кораб. Честна дума, уважаеми дами, уверявам ви, никой кораб, който е излязъл или ще излезе от колониално пристанище през тази есен, не е изложен на такава опасност, както този.
— Чудно! — забеляза мисис Уилис. — Или много са преувеличавали, когато ни описваха този кораб, или той наистина е извънредно удобен и надежден. Може ли да запитам, сър, с какви факти обосновавате вашето мнение?
— Те са ясни като бял ден. Трудно се управлява, понеже носът му е много изтънен, а кърмата — много надебелена. Освен това бордовете му са отвесни като църковни стени и газенето му е малко. На всичко отгоре няма предно платно, тъй че целият напор на вятъра ще пада върху кърмовата част, която не ще може да му устоява и положително ще връща кораба назад. Ще дойде ден, когато тоя кораб ще се гмурне с кърмата към дъното.85
Уайлдър изказваше мнението си с такъв пророчески и решителен тон, че слушателките поглъщаха думите му с оная скрита вяра и смирена почтителност, с която невежите са твърде склонни да се отнасят към посветените в тайните на някоя важна професия. Разбира се, никоя от тях нямаше съвсем ясна представа за смисъла им, но самите му думи бяха пропити с опасност и смърт. Мисис Де Лейси обаче сметна за свой дълг като вдовица на моряк да покаже колко е запозната с разисквания въпрос.
— Това са наистина много сериозни недостатъци! — вметна тя сериозно. — Не мога да си обясня как моят агент е пропуснал да ми ги спомене. А как мислите, сър: има ли този кораб някакъв друг обезпокоителен недостатък, който да ви се набива в очите дори от такова разстояние?
— Твърде много. Забележете, че брамстенгите му са закрепени откъм кърмата; нито едно от горните му платна не се развява, а освен това, госпожо, сигурността на такава важна част от кораба като бушприта зависи тук от ватерщагите и ватервулингите86.
— Много вярно, много вярно! — повтори мисис Де Лейси, потръпвайки с ужас като човек, който разбира от такива работи. — Тези неща съвсем са убягнали от вниманието ми, но сега, когато ги споменахте, вече са ми напълно ясни. Подобна небрежност е направо престъпна, особено да се разчита на ватерщаги и ватервулинги за сигурността на бушприта! Откровено казано, Уилис, не бих се съгласила племенницата ми да пътува с такъв кораб.
Докато Уайлдър говореше, спокойният поглед на Уилис беше впит в лицето му, а сега тя го отмести със същото невъзмутимо спокойствие към адмиралската вдовица.
— Опасността може да е малко преувеличена — забеляза тя. — Нека попитаме този, другия моряк, какво мисли той по тези въпроси. Смятате ли, приятелю, че ще бъдем изложени на такива сериозни опасности, ако по това време на годината се решим да пътуваме до Каролините с оня кораб?
— О, боже господи! — засмя се беловласият моряк. — Та това са някакви съвсем новомодни недостатъци и трудности, госпожо, ако изобщо могат да се нарекат недостатъци и трудности! Никога не съм чувал за такива неща по мое време и да си призная, трябва да съм много глупав, щом не разбрах и половината от това, което каза младият джентълмен.
85
Тук и по-нататък Уайлдър говори нелепости, знаейки, че слушателите му не разбират нищо от мореплаване. Б.пр.