— Предполагам, че отдавна не сте били по море — забеляза хладно Уайлдър.
— За последен път бях преди пет-шест години, а за първи път преди петдесет.
— Значи според вас няма причини за безпокойство? — запита повторно мисис Уилис.
— Може да съм стар и немощен, госпожо, но ако капитанът на този кораб ме приеме на служба при себе си, ще му бъда благодарен за тази добрина.
— Бедният е готов на всичко — прошепна мисис Де Лейси, поглеждайки спътничките си многозначително, което показваше, че няма високо мнение за казаното от стареца. — Аз съм склонна да подкрепя мнението на по-младия моряк; той го обосновава с убедителни, професионални доводи.
От уважение към преждеговорившата мисис Уилис известно време мълча, но после започна отново да задава въпроси, обръщайки се този път към Уайлдър:
— А как обяснявате тази разлика в преценката между двама, които поради своята компетентност би трябвало да дадат правилно мнение?
— Според мен на този въпрос може да се отговори с една добре известна пословица — отвърна младият човек с усмивка. — Но все пас трябва да имате предвид развитието на корабостроенето и може би да се съобразите с различните длъжности, които сме изпълнявали.
— И едното, и другото е вярно. Но все пак ми се струва, че за пет-шест години не е възможно да станат кой знае какви изменения в такава стара професия.
— Ще прощавате, госпожо, но за да ги знае човек, е нужна постоянна практика. Този честен стар моряк, изглежда, няма представа как може да се накара кораб с форсирани платна87 „да пори вълните с хакборда си“.
— Невероятно! — извика адмиралската вдовица. — Дори най-младият и най-неопитен моряк би трябвало да се възхити от красотата на подобна гледка.
— Да, да — подкрепи я с обиден вид старият моряк, който даже и да не владееше добре занаята си, все пак не беше склонен да признае незнанието си точно сега. — Много прекрасни кораби са вършили това пред очите ми и както казва милейди, гледката е величествена и прекрасна!
Уайлдър беше смутен. Той прехапа устни като човек, който поради крайно невежество или прекалено хитруване е попаднал в собствената си клопка, ала самодоволството на мисис Де Лейси му спести необходимостта да отговори веднага.
— Наистина би било много чудно — каза тя — на човек, побелял из моретата, нито веднъж да не му направи впечатление такава великолепна гледка. Но все пак, честни моряко, вие като че ли не забелязвате очебийните недостатъци на оня кораб, който този… ъ-ъ… този джентълмен така уместно посочи преди малко.
— Аз не ги смятам за недостатъци, ваша светлост. Именно така стъкмяваше кораба си бившият ми доблестен и прекрасен командир, а смело мога да кажа, че по-добър моряк и по-честен човек не е служил във флотата на негово величество.
— Значи сте служили на краля! А как се казваше вашият любим командир?
— А как, мислите, би могъл да се казва? Всички, които го познавахме добре, го наричахме Хубавото време, защото при него винаги имахме тихо море и попътен вятър; а на брега беше известен като храбрия и победоносен контраадмирал Де Лейси.
— Значи моят покоен високоуважаван и вещ съпруг е стъкмявал кораба си по този начин? — попита вдовицата с трепет в гласа, който показваше колко дълбоки и искрени са изненадата и поласканата й гордост.
Престарелият моряк привдигна от камъка превитото си тяло, погледна тъжно вдовицата на тоя, когото току-що бе споменал, и като се поклони ниско, отговори:
— Ако имам честта да виждам съпругата на моя адмирал, това ще бъде отрадна гледка за старческите ми очи! Шестнайсет години служих аз на кораба му и още пет на други кораби от неговата ескадра. Осмелявам се да попитам ваша светлост: чували ли сте го да говори за Боб Блънт, старшината на моряците от гротмарса?
— Разбира се… разбира се. Той обичаше да разказва за тия, които са му служили вярно.
— Ех, бог да го прости и вечна му памет! Добър офицер беше той и никога не забравяше приятел, където и да е работата му — на рея или в каюта. Да, адмиралът беше приятел на моряците!
— Ето това се казва признателен човек! — произнесе се мисис Де Лейси, бършейки очите си. — И не се съмнявам, че разбира много добре От кораби. А уверени ли сте напълно, достойни приятелю, че моят покоен високоуважаван съпруг е стъкмявал всичките си кораби като тоя, за който става дума?
87
Поставяне на повече платна, отколкото корабът е способен да носи при дадена сила на вятъра. Б, пр.