— Хм! „Работим като коне, а пилеем като магарета!“ — това е казано за всички ни.
— Тогава ще ти дам възможност да спечелиш нещо с по-малко труд и да го харчиш както си щеш. Би ли постъпил на служба при мен за няколко часа? Ето ти това в предплата и още толкова ще получиш за възнаграждение, ако си свършиш работата добросъвестно.
Старецът протегна ръка и взе гвинеята88, която Уайлдър му подаде през рамо, явно не смятайки за нужно да се обръща с лице към своя нов служител.
— Да не е фалшива? — рече старецът, спирайки се, за да почука монетата на един камък.
— Такова чисто злато не е сякъл нито един монетен двор. Другият невъзмутимо прибра монетата в джоба си, а после твърдо
и решително, сякаш беше готов на всичко, запита:
— Кой кокошарник трябва да ограбя за това?
— С такива дреболии няма да се занимаваш. Трябва да свършиш само една работа, която, предполагам, ти иде отръки. Можеш ли да фалшифицираш корабен дневник?
— Не ще и дума, и ако е нужно, дори мога да се закълна в истинността му. Разбирам те. Омръзнало ти е да усукваш истината като ново-изплетено въже, та искаш да прехвърлиш на мен тази работа.
— Нещо подобно. Ти трябва да опровергаеш всичко, което каза за оня кораб, а щом си такъв хитрец, че съумя да се приближиш до мисис Де Лейси от наветрената страна, използвай това предимство, като опишеш нещата в още по-черни краски, отколкото ги представих аз. За да разбера колко струваш, кажи ми: наистина ли си плавал с достопочтения контраадмирал?
— Кълна се като порядъчен и благочестив християнин, че до вчера не бях чувал нищо за тоя достопочтен старец. О, можеш да разчиташ на мен за тези неща! Аз не съм от тия, дето развалят една история поради липса на факти.
— Тъкмо такъв ми трябва. А сега изслушай плана ми…
— Чакай, достойни колега — прекъсна го старецът. — Не току-тъй на брега казват: „И камъните може да имат уши“; ние пък, моряците, знаем, че и корабните помпи имат уши. Виждал ли си в този град едно заведение — кръчмата „Ръждивата котва“?,
— Посещавал съм я.
— Надявам се, че ти се е харесала и не би имал нищо против пак да се отбиеш. Тук ще се разделим. Ти като по-лек дръж по вятъра и направи един-два курса между тия къщи, докато се озовеш от наветрената страна на оная църква. Тогава поеми спокойно към заведението на славния Джо Джоръм — такова удобно място за закотвяне на честен търговец няма да се намери в нито една странноприемница в колониите. Аз пък ще се спусна от хълма и като се има предвид разликата в скоростта ни, ще влезем в пристанището почти едновременно.
— А какво ще спечелим от такова маневриране? Ти май не можеш Да слушаш нищо, ако не го полееш с ром?
— Обиждаш ме с думите си. Ще дойде време да разбереш колко съм трезв, когато ме пращат с някакво поръчение. Но ако ни видят да разговаряме на пътя… е, тогава ще загубя напълно уважението на дамите, тъй като тъкмо сега не се ползваш с добро име пред тях.
— Тук може би си прав. Тогава бързай да се срещнем, не бива да губим нито минута — дамите казаха, че скоро ще се качват на кораба.
— Не бой се, няма да тръгнат толкова бързо — отвърна старецът, държейки над главата си разтворена длан, за да провери посоката на вятъра. — Засега вятърът е толкова слаб, че не може да охлади дори пламналите бузи на оная млада красавица; значи можеш да бъдеш спокоен: няма да им дадат сигнал за отплаване, докато не задуха добър морски бриз.
Уайлдър му махна с ръка и с лека стъпка пое по пътя, посочен му от стареца, размишлявайки върху поетичния израз, който свежестта и младежкият чар на Гъртруд бяха изтръгнали дори от такъв стар и груб човек като новия му съюзник. Другарят му го проследи за малко с весел, насмешлив поглед, а после и той забърза да стигне навреме до мястото на срещата.
X глава
Но кажи му да няма грубости.
Приближавайки се към „Ръждивата котва“, Уайлдър забеляза в сърцето на досега спокойния град явни признаци на силно вълнение. Повече от половината жени и може би една четвърт от мъжете, които живееха горе-долу около тази прочута странноприемница, се бяха събрали пред вратата й и слушаха някаква представителка на нежния пол, която ораторствуваше с такъв рязък и пронизителен глас, че тия от най-външния кръг на тълпата, чиито лица изразяваха любопитство и внимание, нямаха ни най-малко основание да се оплачат, че думите й не стигат до тях. Отначало, виждайки тези признаци на брожение, нашият авантюрист се поколеба като човек, изведнъж осъзнал, че се е впуснал в едно ново начинание като това, към което самият той се бе присъединил отскоро. Реши да продължи пътя си едва когато съзря своя престарял помощник, който си пробиваше с лакти път през навалицата, и то с такова упорство и енергия, че още малко и щеше да стигне до особата, която се дереше така пронизително. Окуражен от този пример, младият човек пристъпи напред, но зае такава позиция, че да може да се движи свободно и в случай на нужда да се оттегли навреме.