— Призовавам те, Ъртли Потър, и теб, Призървд Грийн, и теб, Фейтфул Уонтън — чу той крясъка на Дизайър, която се спря да си поеме дъх, преди да подхване отново прочувствения си призив към своите съседи, — и теб, Ъпрайт Крук, и теб, Рилент Флинт, и теб, Уелти Пуър89 да ми бъдете свидетели и поръчители. Всички заедно и всеки поотделно, ако пожелаете, можете да удостоверите, че винаги съм била покорна и любяща съпруга на човека, който ме напусна на тия години и остави на ръцете ми такава многобройна челяд, която трябва да храня и възпитавам, и на всичко отгоре…
— Отде знаеш — прекъсна я съвсем уместно собственикът на „Ръждивата котва“, — че добрият човек е избягал? Вчера беше весел ден и нищо чудно твоят мъж да е бил като някои други, които мога да назова — но няма да направя такава глупост, — да е бил, както се казва, малко на градус и да се е поуспал. Обзалагам се, че скоро всички ще видим как честният шивач изпълзява от някой плевник, бодър и готов да смуче пак своята горчивка, сякаш след последната всеобща веселба не е плакнал гърлото си с хладка вода.
Тази духовитост на кръчмаря бе последвана от тих, но почти дружен смях, макар че не предизвика дори усмивка върху разтревоженото лице на Дизайър, което изразяваше такава скръб, като че завинаги бе загубило способността си да се усмихва.
— Но той не е такъв, не е такъв! — възкликна безутешната съпруга на добрия майстор. — Няма навик да се напива дори по такъв повод като увеселение по случай победа на негово величество; той беше отдаден всецяло на работата си и именно за работата му най-много се тревожа. След като толкова години съм разчитала на труда му, тежък кръст е за една безпомощна жена да бъде изведнъж оставена сама да издържа цялото семейство. Но аз ще му го върна тъпкано, ако има закон в Роуд Айлънд и в плантациите на Провидънс! Сега не смее да покаже жалката си мутра, ала като изтече законният срок и се върне, ще види, че подобно на много други нехранимайковци преди него е останал и без жена, и без къща, в която да подслони грешната си глава. — Но като съзря любопитната физиономия на стария моряк, който в това време се бе добрал до самата нея, внезапно добави: — Ето един непознат човек, дошъл отскоро в града! Приятелю, срещал ли си по пътя си насам някакъв скитащ беглец?
— И без туй ми е трудно да движа старото си корито по суша, та камо ли да записвам в дневника си името и класата на всеки срещнат кораб — отвърна старецът с безкрайно хладнокръвие. — Но като стана дума за това, си спомних, че точно в началото на сутрешната вахта срещнах някакъв нещастник някъде там, в храсталака между града и сала, дето превозва пътници до континента.
— Какъв беше тоя човек? — запитаха едновременно пет-шест загрижени гласа, сред които обаче вземаше надмощие гласът на Дизайър, извисяващ се над всички други така, както първокласен солист заглушава със своите тремоли по-скромните трели на останалите певци.
— Какъв беше ли! Ами ръцете му бяха закрепени напряко, а краката му, разбира се, стъпваха като у всеки християнин; но като става дума за това, си спомням, че единият му крак беше по-къс, сякаш му е скъсено въжето, и вървешком се клатушкаше много.
— Той е! — ревна същият хор от гласове.
Петима-шестима от говорещите се измъкнаха от навалицата с намерение да подгонят престъпника и така да си осигурят изплащането на някои малки сметки, с които жестоко оклеветеният злочест шивач бе задлъжнял на всеки от тях. Ако имахме време да опишем как протекоха тези похвални усилия да се спаси някое и друго изкарано с честен труд пени, щеше да бъде забавно на читателя да види тайното усърдие, с което всеки достоен търговец се мъчеше да надхитри ближния си в случая, както и плитките лъжи, с които си служеха, за да прикрият истинските си цели, когато всички се срещнаха на сала, измамени в очакванията си.
А Дизайър, която нямаше никакви законни претенции към своя отлъчил се съпруг и никаква надежда да получи каквато и да е облага, се задоволи да продължи да събира по-нататъшни сведения за беглеца, които можеха да се намерят на място. Може би удоволствията от свободата в резултат на проектирания развод вече витаеха из живото й въображение едновременно с утешителната перспектива да сключи втори брак, подсладена от друго видение, изникнало от спомените за първата й любов; всичко това явно успокои възбудения й дух и Дизайър продължи разпита смело и решително.
89
Тази сбирка от причудливи имена може да се стори на читателя преувеличена, но всички те са взети от местната история на Роуд Айлънд. Б.а. (Приблизителният превод на тези имена е следният: