Компанията, която придружаваше пътничките до брега, подобно на всички други изпращачи на скъпи приятели беше мълчалива и неспокойна. Някои бъбреха бързо и нетърпеливо, сякаш искаха да ускорят самата раздяла, за която съжаляваха, а лицата на мълчаливите говореха достатъчно красноречиво. Уайлдър чуваше млади гласове, които изричаха нежни и сърдечни благопожелания и настояваха за обещания. На всичко това отвръщаше тъжният глас на Гъртруд, но самият Уайлдър упорито се въздържаше да хвърли поне бегъл поглед към разговарящите.
Най-после, когато на няколко фута от него зашумоляха стъпки, той се осмели да погледне бързо встрани. Очите му срещнаха очите на мисис Уилис. Познали се изведнъж, и дамата, и младият моряк трепнаха, но тя веднага се оборави и забеляза с възхитително хладнокръвие:
— Както виждате, сър, никакви банални опасности не могат да ни спрат да предприемем това, което вече сме решили.
— Надявам се, госпожо, че няма да има причина да се разкайвате за смелостта си.
Настъпи кратко мълчание. Мисис Уилис бе потънала в мъчително размишление. После, когато погледна назад, за да се увери, че никой не я подслушва, тя пристъпи една крачка към младежа и заговори дори по-тихо отпреди:
— Още не е късно. Подкрепете казаното от вас поне с най-незначителен довод и ще чакам друг кораб. Някакво глупаво предчувствие ме кара да вярвам, момко, макар разумът да ми подшушва, че по всяка вероятност просто си играете с нашите женски страхове.
— Да си играя ли! За такава работа не бих си играл с нито една жена, а още по-малко с вас!
— Чудно! Необяснимо за непознат човек! Разполагате ли с някакъв факт или довод, който да изтъкна пред приятелите на моята млада повереница?
— Вие вече ги знаете.
— Тогава, сър, против волята си съм принудена да смятам, че имате някакво основателно съображение да криете подбудите си — отвърна студено разочарованата и дори огорчена гувернантка. — От уважение към вас се надявам, че те са благородни. Благодаря ви за всичко, което сте направили с добри намерения, ако ли пък това, което ни казахте, е преследвало някаква друга цел, прощавам ви.
Те се разделиха със сдържаността на хора, чувствуващи, че помежду им съществува недоверие. Уайлдър пак се сви в скривалището си в горда поза и със сериозно, дори сурово изражение. Той обаче беше на такова място, че неволно чу по-голямата част от разговора, който се водеше в момента.
Както е редно в такъв случай, говореше главно мисис Де Лейси, повишавайки често глас и примесвайки мъдри съвети с мнения по специални въпроси така, че всички да й се възхищават, а в това отношение с нея не можеше да се мери никоя друга жена, която не е имала изключителното щастие да бъде близка довереница на адмирал.
— А сега, скъпа ми племеннице — заключи вдовицата на контраадмирала, след като изчерпи и дъха си, и запасите си от мъдрост в безброй заръки да пази здравето си, да пише често, да предаде точно думите на личното й послание до нейния брат, генерала, да стои в каютата си при буря, да следи необикновените гледки, които може да има щастието да съзерцава по пътя и, с една дума, по всички други въпроси, които може да възникнат при такава раздяла, — а сега, скъпа ми племеннице, те поверявам на могъщия океан и на един още по-могъщ — на тоя, който го е сътворил. Прогони от мислите си спомена на всичко чуто за недостатъците на „Кралска Каролина“, защото мнението на престарелия моряк, който е плавал с покойния адмирал, ме убеждава, че всички тия приказки се основават на грешка. („Подъл изменник!“ — промърмори Уайлдър. ) Кой се обади? — попита мисис Де Лейси, но като не получи отговор, продължи: — Като се разсъди по-трезво, мнението му съвпада с моето. Разбира се, престъпна небрежност е да се разчита на ватерщаги и ватервулинги за закрепването на бушприта, но както ми каза преди малко моят стар приятел, дори този пропуск може да се поправи, като се използват допълнителни въжета и бензели92. Аз написах бележка до капитана — Гъртруд, мила моя, старай се винаги да се обръщаш към капитана с „мистър Никълс“, защото само тия, които са получили офицерски чин с кралска заповед, имат право да се наричат „капитани“; това е почетна длъжност и трябва винаги да се отнасяме с уважение към нея, защото е фактически най-близка по чин до адмирал, — та написах бележка до капитана по този въпрос и той ще се погрижи да се поправи пропускът. И тъй, мила моя, бог да те благослови, пази се много, пиши ми винаги, когато имаш възможност, предай най-сърдечни поздрави на баща си и описвай най-подробно китовете.