Очите на достойната и добросърдечна вдовица бяха пълни със сълзи, а гласът й трепереше така естествено, че всички, които я слушаха, се трогнаха. Окончателната раздяла стана под впечатлението от тези нежни чувства и след по-малко от минута греблата на лодката, превозваща пътничките до кораба, вече пляскаха по водата. Уайлдър слушаше тези познати звуци с трескаво вълнение, което трудно би си обяснил. Леко докосване по лакътя внезапно го изтръгна от тези неприятни мисли. Той се обърна учуден към натрапника, който се оказа хлапак на петнайсетина години. Едва след като го огледа по-внимателно, разсеяният млад моряк разбра, че вижда отново пред себе си прислужника на Корсаря, вече представен в тези страници под името Родрик.
— Какво има? — попита той, когато учудването му от тази намеса понамаля.
— Наредено ми е да ви връча лично тия заповеди — бе отговорът.
— Заповеди ли! — повтори младият човек с презрително свити устни. — Трябва да се уважава властта, която разпраща разпорежданията си чрез такъв куриер.
— Тази власт винаги е доказвала, че е опасно да не й се подчиняват — отвърна сериозно момчето.
— Така ли! Значи трябва да се запозная незабавно със съдържанието на тия заповеди, за да не допусна фатална небрежност. Наредено ли ти е да чакаш за отговор?
Младият човек счупи печата и когато вдигна очи от бележката, видя, че куриерът вече е изчезнал. Разбирайки колко безполезно е да гони такъв бързоног бегач сред купищата дъски и греди, задръстващи кея и по-голямата част от близкия бряг, той разгъна писмото и прочете следното:
„Злополука извади от строя капитана на кораба «Кралска Каролина», готвещ се за отплаване! Фрахтователят93 не смее да повери кораба на следващия по чин офицер, а трябва да тръгне на всяка цена. Зная, че се слави като бързоходен. Ако имате препоръчителни писма, удостоверяващи личните ви и професионални качества, възползвайте се от Случая да постъпите на тази длъжност, която така или иначе все ще трябва да заемете. Вече сте посочен на някои заинтересовани лица, които ви търсят усилено. Ако получите това писмо навреме, действувайте и решавайте бързо. Срещнете ли неочаквана поддръжка, не се учудвайте. Аз имам повече агенти, отколкото вероятно предполагате. Причината е ясна: златото е жълто, макар че аз съм
Подписът, съдържанието и стилът на това писмо не оставиха в Уайлдър ни най-малко съмнение, кой е авторът му. Като се огледа, той скочи в скифа и преди лодката с пътничките да бе стигнала до кораба, Уайлдъровата, плъзгайки се бързо по вълните, беше вече на половината път между него и брега. Размахвайки греблата със силни и умели ръце, скоро той се озова на палубата на кораба. Пробивайки си път между тълпата изпращачи от брега, която винаги задръства един заминаващ кораб, той се добра до оная негова част, където кръг от загрижени лица му подсказа, че там ще намери тия, които са най-заинтересовани от съдбата на кораба. До този момент той не бе успял дори да си поеме дъх, а камо ли да размисли с какви неочаквани рискове е съпроводено това начинание. Но вече беше късно да отстъпи, дори и да поискаше, или да се откаже от намерението си, без да предизвика опасни подозрения. Само за миг Уайлдър се окопити и запита:
— Със собственика на „Каролина“ ли имам честта да говоря?
— Корабът е нает от нашата фирма — отговори един сериозен, предпазлив и хитър на вид човек в облекло на богат, преуспяващ търговец.
— Чух, че имате нужда от опитен офицер.
— Опитните офицери са винаги добре дошли за собственик на ценен кораб — отвърна търговецът. — Смятам, че на „Каролина“ не липсват такива.
— Но чух, че имате спешна нужда от човек, който да замести временно командира ви.
— Ако командирът не беше в състояние да изпълнява задълженията си, наистина можеше да има такава нужда. Работа ли търсите?
— Дойдох да кандидатствувам за вакантната длъжност.
— По-благоразумно би било първо да се уверите дали действително има вакантна длъжност за попълване. Но щом сте дошли да искате командно място на такъв кораб, сигурно разполагате с достатъчно доказателства за способностите и годността си?