— Вероятно знаете, госпожо — отвърна младият моряк, — че на капитана му се е случило ужасно нещастие?
— Знам и чух, че бил намерен друг офицер, който да го замества временно. Но предполагам, че след като размислите, няма да ви се види странно, че съм учудена, виждайки коя е тази личност?
— От нашите разговори сигурно сте си съставили неблагоприятно мнение за моите професионални способности. Надявам се, че ще се успокоите по този въпрос, защото…
— Не се съмнявам, че сте голям майстор в това изкуство! Във всеки случай, струва ми се, никаква дребна опасност не ще ви възпре да потърсите подходяща възможност да проявите познанията си. Ще имаме ли удоволствието да бъдем във вашата компания през цялото пътуване, или ще ни напуснете още при входа на пристанището?
— Нает съм да командувам кораба до края на маршрута му.
— Значи можем да се надяваме, че опасността, която съзирахте или си въобразявахте, според вас вече е намаляла, иначе нямаше така лекомислено да се изложите на нея ведно с нас.
— Вие сте несправедлива към мен, госпожо — отвърна Уайлдър разпалено, поглеждайки несъзнателно към сериозната, но внимателна Гъртруд. — С радост бих се изложил на всякаква опасност, за да избавя от зло вас или тази млада дама.
— Предполагам, че дори тази млада дама ще оцени такова благородство! — После, сменяйки досегашното си превзето държане с по-естествено и по-подходящо на присъщата й кротка замисленост, мисис Уилис продължи: — Вие имате силен защитник, момко: необяснимия ми порив да ви вярвам — порив, който разумът ми отхвърля. Но корабът се нуждае от вас като командир, затова няма да ви задържам повече. Навярно ще имаме възможности да изпитаме желанието и способността ви да ни бъдете в услуга. Гъртруд, мила моя, обикновено се смята, че жените са пречка на кораб, особено когато трябва да се извърши в наше присъствие някаква сложна маневра, като например сега.
Гъртруд трепна, изчерви се и тръгна подир гувернантката си към противоположната страна на шканците, макар че с поглед нашият авантюрист явно искаше да каже, че съвсем не смята присъствието й за пречка. Дамите се настаниха на такова място, че да бъдат по-настрана от другите и да пречат най-малко на работата на кораба, но и същевременно да могат да следят добре всички негови маневри. По този начин разочарованият моряк бе принуден да прекъсне разговора, който с радост би продължил, докато не се наложеше да поеме от лоцмана управлението на кораба. В това време обаче котвата беше вече вдигната и моряците усилено разпъваха платната. Уайлдър се отдаде на работата си с трескава възбуди и като взе думата от устата на офицера, който издаваше заповедите, пое сам непосредственото командуване.
Докато платно след платно падаше от рейте и се опъваше чрез сложен механизъм, загрижеността, която морякът почти винаги изпитва към своя кораб, започна да надделява над останалите чувства. Когато всичко от бомбрамселите95 до долу беше готово и корабът се обърна с носа си към изхода на пристанището, нашият авантюрист почти бе забравил, че е чужд сред тия, за чийто командир бе избран по такъв необикновен начин, и какво ценно богатство зависеше от неговата твърдост и решителност.
След като всичко от долу до горе беше стъкмено отлично, а корабът — обърнат остро срещу вятъра, Уайлдър огледа всяка рея и всяко платно от клотика96 до корпуса, а накрая хвърли поглед по външната страна на кораба, за да се увери, че във водата не се влачи ни най-малко въженце, което да забавя скоростта. От подветрената страна се мъкнеше малък скиф, в който имаше някакво момче, и когато целият кораб се раздвижи, тази лодчица заподскача по водната повърхност, лека и пъргава като перце. Досещайки се, че това е лодка от брега, Уайлдър се приближи и попита кой е собственикът й. Един от помощниците му посочи Джоръм, който в този момент излизаше от вътрешността на кораба, където бе уреждал сметките си с някакъв криещ се или заминаващ длъжник, което беше за него едно и също.
Като видя този човек, Уайлдър си спомни за всичко случило се тази сутрин и за цялата сложност на задачата, с която се бе нагърбил. Но кръчмарят, който явно мислеше само за печалби, не изглеждаше особено развълнуван от тази среща! Той се приближи до младия моряк и обръщайки се към него с титлата „капитан“, му пожела добър път с обичайните любезности, които моряците изказват, когато се разделят при подобни обстоятелства.