— Добре се справяте със задълженията си, капитан Уайлдър — завърши той, — и се надявам, че пътуването ви няма да трае дълго. Днес следобед ще имате хубав вятър и ако държите курс право към Монток, на сутринта ще можете да излезете в открито море, като се движите все покрай брега. Ако разбирам от време, вятърът ще бъде по-източен, отколкото бихте желали.
— А колко според вас ще трае пътуването? — попита Уайлдър, като сниши глас така, че да го чува само кръчмарят.
Джоръм погледна крадешком встрани и когато се убеди, че са сами, лицето му, на което обикновено беше изписано тъпо самодоволство, придоби сурово, хитро изражение. Като направи подигравателен жест, той промърмори:
— Здравата подхлъзнах фрахтователя с клетвата си, а, мастър Уайлдър?
— Вие наистина надминахте очакванията ми с вашата експедитивност и…
— … осведоменост! — допълни собственикът на „Ръждивата котва“, забелязвайки, че събеседникът му търси подходяща дума. — Да, аз винаги съм се отличавал със съобразителност в тия работи; но когато човек познава нещо издълбоко, глупаво е да си хвърля думите на вятъра.
— Разбира се, добрата осведоменост е голямо предимство. Предполагам, че извличате полза от знанията си?
— Ей богу, мистър Уайлдър, какво ще стане с нас в тия трудни времена, ако не изкараме честно някое и друго пени по всички възможни начини? Аз отгледах няколко прекрасни дечица от вересия и няма да бъде моя вината, ако не им оставя нищо друго освен доброто си име. Не току-тъй се казва, че пъргави шест пенса струват колкото един мързелив шилинг97; ала аз предпочитам човек, който не се спотайва, когато приятелят му има нужда от добра дума или от помощ. Винаги знаете къде можете да намерите такъв човек, както казват нашите политици, които не се спират пред нищо заради каузата си, била тя права или крива.
— Много похвални принципи; рано или късно те ще ви прославят в света! Но вие забравихте да отговорите на въпроса ми… Дълго ли ще бъде пътуването или кратко?
— Бог да ви благослови, мастър Уайлдър! Аз ли, беден кръчмар, ще разправям на капитана на този прекрасен кораб откъде ще задуха вятърът? Там, в каютата си долу, лежи достойният и забележителен командир Никълс; той умееше да прави с кораба всичко, каквото пожелаеше, та как мога да мисля, че джентълмен с такива добри препоръки като вас няма да прави същото? Надявам се да чуя, че пътуването ви е преминало отлично и напълно сте оправдали добрата дума, която можах да кажа за вас.
Дълбоко в душата си Уайлдър проклинаше тънката хитрост на мошеника, с когото бе принуден временно да бъде съюзник, защото ясно виждаше, че Джоръм е решил да не се заангажира повече от необходимото, и то само в краен случай, затова едва ли ще отговори на поставените му ребром въпроси.
След като помълча малко, за да размисли, Уайлдър продължи бързо:
— Виждате, че корабът набира скорост, и не е време за шеги. Знаете ли за писмото, което получих тази сутрин?
— Боже мой, капитан Уайлдър! Та да не съм пощенски началник? Как мога да зная какви писма пристигат в Ню порт и кои се задържат на континента?
— Изпечен негодник, а на всичко отгоре и страхливец! — промърмори под нос младият моряк. — Но сигурно бихте могли да ми кажете дали ще тръгнат веднага по петите ми, или пък разчитат, че ще задържа кораба в открито море под какъвто предлог ми дойде наум?
— Да ви пази бог, млади господине! Учудвам се, че вие, след като сте прекарали толкова време по море, задавате такива въпроси на човек, който от двайсет и пет години гледа морето, само от брега. Доколкото помня, сър, вие ще държите курс на юг до момента, когато островите изчезнат от очите ви, а след това ще трябва да се съобразявате с вятъра, за да не се наврете в Гълфстрийма, където, както знаете, течението ще ви помъкне на една страна, когато ви е заповядано да се движите на друга.
— По-остро срещу вятъра, по-остро, сър! — завика лоцманът ядосано на човека при-кормилото. — Дръж остро срещу вятъра, в никакъв случай не бива да се озовем от подветрената страна на роботърговския кораб.
Уайлдър и кръчмарят трепнаха, сякаш и двамата намираха нещо обезпокоително в близостта на току-що назования кораб. Младият капитан посочи скифа и каза:
— Ако не желаете да пътувате по море с нас, мистър Джоръм, време е да се качите на лодката си.
— Да, да, виждам, че сте вече доста далеч от брега и ще трябва да се сбогуваме, колкото и да ми е приятна вашата компания — отвърна собственикът на „Ръждивата котва“ и като се прехвърли бързо през перилата, скочи ловко в скифа. — Е, момчета, на добър път; желая ви силен попътен вятър, спокойно плаване и бързо завръщане. Отвързвай!