Заповедта му бе изпълнена; лекият скиф, вече непривързан за кораба, незабавно се отдръпна от него, направи малък завой и се спря на място, докато грамадният кораб минаваше край него величествено, като слон, от чийто гръб току-що е изхвръкнала пеперуда.
Една минута Уайлдър следи с очи лодката, но се сепна от гласа на лоцмана, който отново подвикна от носовата част на кораба:
— Повдигни малко леките платна, момче, повдигни ги, ти казвам; използвай всеки инч платно, иначе няма да можем да задминем роботърговския кораб. По-остро срещу вятъра, сър, по-остро.
— Роботърговски ли! — промърмори нашият авантюрист, бързайки към такова място, откъдето ще може да вижда по-добре този важен и сега двойно по-интересен за него кораб. — Да, роботърговски! Май наистина ще ни бъде трудно да го задминем!
Несъзнателно той се бе озовал близо до Уилис и Гъртруд. Облегнала се на перилата на шканците, девойката с напълно естествено за годините си удоволствие гледаше закотвения непознат кораб.
— Може да ми се смеете и да ме наречете капризна и дори лековерна, драга мисис Уилис — заговори девойката, която не подозираше, че Уайлдър е на вече споменатото място, — но бих искала да не сме сега на тази „Кралска Каролина“, а да пътуваме с ей оня красив кораб!
— Наистина красив кораб! — откликна мисис Уилис. — Но не зная дали там ще бъде по-безопасно и по-удобно, отколкото на тоя, на който се намираме сега.
— Колко симетрично и правилно са подредени въжетата му! И лети като птица по водата!
— Ако беше уточнила каква е птицата, сравнението щеше да бъде — наистина морско — произнесе гувернантката с тъжна усмивка. — Ти, мила моя, проявяваш способности на бъдеща жена на моряк.
Гъртруд се изчерви леко и извърна малко глава към гувернантката си, за да й отговори със същия шеговит тон, но изведнъж очите й срещнаха впития в нея поглед на Уайлдър. Тя занемя, бузите й поруменяха още повече, но широкополата шапка й помогна да скрие лицето си и разлялото се по него смущение.
— Ти не ми отговаряш, чедо, като че сериозно размишляваш върху вероятността да станеш жена на моряк — продължи мисис Уилис, чийто вглъбен и разсеян вид обаче показваше, че едва ли съзнава какво приказва.
— Морето е твърде променчива стихия, за да ми хареса — отвърна хладно Гъртруд. — Моля ви, мисис Уилис, кажете ми: корабът, към който се приближаваме, кралски кораб ли е? Той има войнствен, дори заплашителен вид.
— Лоцманът два пъти го нарече роботърговски кораб.
— Роботърговски ли! Колко измамна е красотата и симетричността му! Никога вече няма да вярвам на външността, щом такова прелестно творение може да служи За такава гнусна цел.
— Измамна наистина! — произнесе Уайлдър високо, подтикван от неустоим и едновременно несъзнателен порив. — Осмелявам се да кажа, че колкото и прекрасно устроен и отлично екипиран да е той, из целия океан не плава кораб, по-вероломен от този…
— … роботърговски кораб — довърши мисис Уилис, която бе успяла да се обърне и да погледне изумено младия човек, преди той да се доизкаже.
— Роботърговски кораб! — повтори той натъртено и се поклони, сякаш да поблагодари за думите.
След този кратък разговор настъпи дълбоко мълчание. Цяла минута мисис Уилис изучава изкривените от смущение черти на младия човек и на лицето й се изписа някакъв особен интерес, подбуден от сложни чувства; после сведе тъжно очи към водата и потъна в напрегнато, мъчително размишление. Вярно, леката, изящна фигура на Гъртруд продължаваше да стои облегната на перилата, ала Уайлдър не можеше вече да вижда извърнатото й лице. В това време вървяха към развръзката си събития, които щяха да отвлекат вниманието му дори от такъв приятен обект.
Междувременно корабът вече се бе промъкнал между малкото островче и мястото, откъдето се бе качил Хоумспън, и можеше да се каже, че вече е излязъл от вътрешното пристанище. Роботърговският кораб стоеше точно на пътя им и всеки следеше с интерес да види ще успеят ли да го заобиколят от наветрената му страна. Всички желаеха това, защото морякът държи да бъде от почетната страна на всяко срещнато нещо, но главно защото при положението, заемано от чуждия кораб, нямаше да се наложи „Каролина“ да прави завой оверщаг98, преди да стигне до по-удобно за такава маневра място. Читателят обаче лесно ще разбере, че у новия й командир бушуваха чувства, които нямаха нищо общо с професионална гордост или някаква временна изгода.
98