С всеки свой нерв Уайлдър усещаше, че наближава критичният момент. Да си припомним, че той не знаеше нищо за най-близките намерения на Корсаря. Тъй като фортът не беше в състояние да противодействува, нямаше да му бъде трудно да грабне плячката си пред очите на целия град и да я отнесе, без да обръща внимание на недостатъчните им средства за отбрана. Положението на двата кораба беше благоприятно за такова начинание. Неподготвената и неподозираща „Каролина“, която и без това не можеше да се мери с такъв силен противник, лесно щеше да бъде победена от него; а и преди дори едно-единствено гюлле от батареята да достигне целта си, победителят и неговият трофей вероятно щяха да бъдат на такова разстояние, че ударът щеше да се окаже слаб, а може би и съвсем безвреден. С безумието и дързостта си такова начинание съответствуваше на славата на върлия пират, от чиято прищявка, изглежда, зависеше изцяло тази операция.
Нека не се учудваме, че под въздействието на подобни мисли и вероятността скоро да се сложи край на новопридобитата му власт нашият авантюрист чакаше резултата с много по-голямо вълнение от тия, които го заобикаляха. Той застана на шкафута99 на кораба и се помъчи да отгатне плана на своите тайни съучастници по някои от ония белези, известни на всеки моряк.
Но на мнимия роботърговски кораб не се забелязваше ни най-малък признак, че възнамерява да отплава или да промени по някакъв начин позицията си. Той стоеше на котва със същото дълбоко, величаво, но измамно спокойствие, в което бе прекарал цялата тази пълна със събития утрин. Сред плетеницата от въжета или по дългите му рей се виждаше един-единствен човек. Това беше моряк, седнал на края на една по-долна рея, където, изглежда, се занимаваше с една от ония поправки, които винаги се оказват нужни на кораб. Тъй като човекът стоеше от наветрената страна на своя кораб, Уайлдър веднага се сети, че той е сложен там, за да хвърли абордажна кука в такелаж100 на „Каролина“, ако това стане необходимо, и по този начин да долепи двата кораба един до друг. За да предотврати такова опасно сблъскване, Уайлдър моментално реши да осуети плана на неприятеля. Като повика лоцмана, той му каза, че ако се опита да мине от наветрената страна, едва ли ще успее, и му напомни, че по-безопасно ще бъде да се движи от подветрената.
— Не бой се, не бой се, капитане — отговори упоритият водач на кораба, който поради краткотрайността на властта си искаше да я използва неограничено и подобно на узурпатор на трон изпитваше ревност към законния властелин; когото временно бе изместил, — не бой се, капитане. Аз съм кръстосвал из тия краища по-често, отколкото ти си прекосявал океана, и знам названието на всеки подводен камък така добре, както градският глашатай — нюпортските улици. Дръж срещу вятъра, момче, дръж в остър бейдевинд101, така ще можеш…
— Целият кораб се тресе, сър, ако ни блъсне в роботърговския кораб, кой ще плаща за щетите?
— Аз гарантирам за всичко — отвърна самоувереният лоцман. — Всяка дупка, която направя в платната ви, жена ми ще закърпи с тънка като косъм игла и с такива ловки пръсти, като че има напръстник на фея!
— Думите ви звучат хубаво, сър, само че корабът вече губи скорост и преди да завършите хвалбите си, ще бъде окован здраво като осъден крадец. Дръж платната издути, момче, дръжте ги добре напълнени, сър.
— Да, да, дръжте ги добре напълнени — повтори лоцманът, който, разбрал, че ще е трудно да минат от наветрената страна, бе започнал да отстъпва. — Дръжте в остър бейдевинд… винаги съм ви казвал — остър бейдевинд. Вятърът промени малко посоката си, та не зная какво да правя, капитане, но ще трябва непременно да минем от подветрената страна; съгласете се, че при това положение ще се наложи да направим завой оверщаг.
И наистина вятърът, макар и поотслабнал, сега беше малко по-благоприятен; пък и Уайлдър не бе отричал, че за да успее трудният му опит да мине от по-почетната страна, корабът трябваше да промени галса двайсетина минути по-рано, като мине от подветрената страна на другия кораб. Но тъй като най-ограничените хора винаги по-неохотно признават грешките си, поставеният натясно лоцман се помъчи да смекчи принудителната си отстъпка с такова оправдание, което да не намали пред неговите слушатели репутацията му като предвидлив човек.
101