— Отдръпвайте се веднага — извика Уайлдър, който започваше от възражения да минава към команди, — отдръпвайте кораба, сър, докато още имате възможност, иначе, дявол да го…
Устните му спряха да се движат, защото погледът му случайно падна върху бледото лице на уплашената Гъртруд.
— Аз също смятам, че това трябва да се направи, щом вятърът променя посоката си. Дръж румпела102 към наветрения борд, момче, така че да минем под кърмата на закотвения кораб. Чакай! Обърни пак в бейдевинд; врежи се до кости във вятъра, момче; вдигнете пак, вдигнете леките платна. Роботърговският кораб опъва въже точно на пътя ни. Ако има закони в плантациите, ще дам под съд капитана му за такава работа!
— Какво цели този човек? — запита Уайлдър, скачайки бързо на едно оръдие, за да вижда по-добре.
Помощникът му посочи подветрената страна на другия кораб, къде то по водата наистина плющеше разтягащото се дълго въже. Истината мигновено блесна в главата на младия моряк. „Корсарят“ беше тайно закотвен с шпринг103, за да може по-бързо да насочи оръдията си срещу батареята, ако стане нужда да се брани, и сега се възползваше от това обстоятелство, за да попречи на търговския кораб да мине от подветрената страна.
Целият този замисъл предизвика голямо учудване и немалко ругатни сред офицерите на „Каролина“, макар че никой освен командирът й нямаше ни най-малка представа за истинската причина да се постави спомагателна котва и да се препречи пътят им с такова въже. От всички само лоцманът виждаше в това повод за радост. Всъщност той държеше кораба в такова положение, че му беше трудно да се движи в която и да било посока, и ако се случеше някакво нещастие при тази изключително сложна маневра, която непременно трябваше да се извърши, сега щеше да има достатъчно основателно оправдание.
— Как си позволяват да застават така при входа на залив! — промърмори Уайлдър, когато видя всичко описано досега. — Трябва да минете от наветрената им страна, лоцмане, друг изход няма.
— Не отговарям за последиците и призовавам всички на борда за свидетели — отвърна лоцманът с оскърбен вид, макар тайно да се радваше, че го карат да върши точно онова, за което само преди минута така упорито бе настоявал. — Ако мачтите се счупят или въжетата се скъсат, ще трябва да се отнесем до съда. Дръж точно срещу вятъра, остро срещу вятъра и се опитай да вземеш полу на борд.
Кормчията изпълни заповедта. Като отпусна ръчките на кормилното колело, то се завъртя бързо и корабът, усетил силния напор на вятъра, се обърна тежко в посоката, отдето бе дошъл, и заплющя с; платната си така, като че бе изхвръкнало цяло ято водни птици. Но възпрян отново от кормилото, обезсилен от загубването на скорост, след малко корабът, както преди, загуби посока и започна да се приближава с борда си към мнимия роботърговски кораб, тласкан от вятъра, който, изглежда, бе отслабнал доста тъкмо в решителния момент, когато беше най-необходим.
Всеки моряк би разбрал положението на „Каролина“. Тя се бе придвижила толкова напред, че стоеше точно от наветрената страна на, чуждия кораб, но толкова близо, че не можеше ни най-малко да завие настрана, тъй като имаше непосредствена опасност двата кораба да се сблъскат. Вятърът беше променлив — ту духаше на пориви, ту на моменти затихваше съвсем. Щом „Каролина“ усетеше полъха му, високите й мачти се накланяха грациозно към другия кораб, сякаш му правеше прощален поклон; ала когато краткотрайният напор на непостоянния вятър престанеше, тя се залюляваше тежко към наветрената страна, без да се помръдне нито с фут напред. Обаче в резултат от всяко движение тя все повече и повече се приближаваше до своя опасен съсед, докато и на най-младия моряк на кораба не стана ясно, че само внезапна промяна на вятъра ще й помогне да се придвижи напред, още повече че отливът се заменяше с прилив.
Младшите офицери на „Каролина“ никак не бяха деликатни в забележките си по адрес на глупака, който ги бе поставил в такова неудобно и унизително положение, а лоцманът се мъчеше да скрие яда си с многобройни гръмогласни команди. Но ругатните му скоро се смениха с обърканост и накрая моряците вдигнаха ръце, чудейки се коя от неясните му и противоречиви заповеди да изпълняват. В това време Уайлдър, скръстил ръце с най-невъзмутим вид, стоеше близо до пътничките. Мисис Уилис се взираше в очите му, за да разбере по изражението им естеството и величината на застрашаващата ги опасност, ако наистина съществуваше опасност в неминуемото сблъскване на два кораба в напълно спокойни води, при което единият беше закотвен, а другият едва се движеше. Суровата решителност, която видя върху лицето на младия човек, събуди у нея безпокойство, което иначе не би изпитвала при такива обстоятелства, които сами по себе си не предвещаваха явна опасност.
102
103