През цялото време, необходимо за измъкването на „Каролина“, вниманието на Уайлдър беше раздвоено между неговия кораб и съседа му, който се държеше необяснимо. Нито звук не нарушаваше царящата на него тишина. На никой от многобройните отвори, през които екипажът на въоръжен кораб може да наблюдава морската шир, не се забелязваше нито едно напрегнато взряно лице или дебнещо око. Морякът на реята продължаваше работата си, сякаш не го интересуваше нищо друго освен заниманието му. Обаче самият кораб се движеше бавно, макар и почти незабележимо, като лениво полюляващ се върху вълните заспал кит, и то по-скоро от само себе си, отколкото от човешки ръце.
Ни най-малката от тия подробности не убягваше от зоркия поглед на Уайлдър. Той забеляза, че докато неговият кораб се отдръпваше, другият постепенно обръщаше борда си към „Каролина“. Дулата на страшните оръдия зееха непрекъснато към неговия кораб, както очите на дебнещ тигър следят движенията на жертвата си, и докато двата кораба се намираха близо един до друг, залп от батареята на първия можеше всеки миг да помете палубите на втория. При всяка нова команда, излязла от устата на нашия авантюрист, очите му се насочваха натам с все по-голям интерес, за да разбере дали екипажът ще има възможност да я изпълни; а и не беше уверен, че ще го оставят да се разпорежда сам на „Каролина“, докато не видя, че тя се е избавила от опасната близост на съседа си и благодарение на новото разположение на платната лекият вятър я изтласка до място, където беше напълно във властта му.
Убеждавайки се, че течението става неблагоприятно, а вятърът — твърде слаб, за да движи кораба, той заповяда платната да се свият до рейте и да се хвърли котва.
XIII глава
Я, какво е това? Човек или риба?
Сега „Каролина“ стоеше на един кабелт108 разстояние от предполагаемия роботърговски кораб. Като изгони лоцмана, Уайлдър пое отговорност, която обикновено всеки моряк избягва: в случай на сериозна злополука при излизане от пристанището се губеше право на застраховка, а самият той вероятно щеше да бъде наказан. По-нататък в повествованието ще видим доколко при предприемането на такава решителна стъпка бе повлиян от увереността, че е извън обсега на закона; единствената непосредствена последица от тази мярка беше, че насочи към кораба цялото си внимание, което дотогава беше раздвоено между него и пътничките му. Сега, когато корабът му се намираше поне временно в безопасност, а Уайлдър вече не се измъчваше от тревожно очакване на неминуемо насилие, нашият авантюрист можеше спокойно да се отдаде отново на предишното си занимание. Успехът на трудната маневра бе озарил лицето му с нещо подобно на тържество, а когато тръгна към мисис Уилис и Гъртруд, вървеше с походката на човек, изпълнен със съзнанието, че е отбил достойно дълга си при обстоятелства, изискващи немалко професионално умение. Поне до такъв извод стигна по-възрастната дама, когато видя светналите му очи и ликуващ вид, макар че по-младата беше може би склонна да съди по-снизходително за подбудите му. Нито едната, нито другата обаче не подозираше истинските причини за скритата му радост, защото в момента у него надделяваше далеч по-благородно чувство, отколкото можеха да си представят.
Но каквато и да беше причината за ликуването му, щом се увери, че „Каролина“ се поклаща на котвата си и че засега няма никаква нужда от него, Уайлдър веднага потърси сгоден случай да възобнови разговора, който досега вървеше толкова мъгляво и често се прекъсваше. Мисис Уилис следеше внимателно съседния кораб, все така неподвижен и притихнал, — и откъсна очи от него едва когато младият моряк се приближи до нея. Тя заговори първа.
— Оня кораб трябва да има някакъв необикновен, да не кажа невидим екипаж! — възкликна гувернантката с тон, в който се долавяше изумление. — Човек може да го помисли за призрак, ако изобщо съществуват такива неща.
— Но това е наистина великолепно построен и отлично екипиран търговски кораб!
— Дали страхът ме подвеждаше, или действително имаше опасност от сблъскване на двата кораба?
— Безспорно имаше известна опасност, но тя вече отмина.
— За което трябва да благодарим на вашето умение. Начинът, по който току-що ни избавихте от доскорошната угроза, като че решително противоречи на всички ваши предсказания.
108