Така със старание, съчетано с голямо умение, бристолският търговски кораб се носеше по вълните със скорост, каквато рядко бе достигал или надминавал. Скоро земята престана да се вижда От двата му борда; очертаваха се само сините острови зад кърмата и дългата, неясна линия на хоризонта на север и запад, където на безброй левги111 се простираше огромният континент. Пътничките сега бяха подканени да хвърлят прощален поглед на сушата, а офицерите се заловиха да отбележат изминатото разстояние. Точно преди залез и преди островите да изчезнат зад вълните на хоризонта Уайлдър се качи на една от горните рей с далекоглед в ръка. Той дълго, внимателно и тревожно се взира в пристанището, което бе напуснал. Но когато слезе, погледът му беше по-хладнокръвен, лицето — по-спокойно. На устните му играеше тържествуваща усмивка и той даваше командите си с по-ясен и по-бодър глас. Те се изпълняваха моментално. По-старите моряци сочеха вълните, които корабът пореше, и твърдяха, че „Каролина“ никога не се е движила така бързо. Помощниците спуснаха лага112 и закимаха одобрително, когато единият съобщи на другия необикновената скорост на кораба. С една дума, на борда цареше доволство и радост, защото се смяташе, че пътуването е започнало при благоприятни изгледи и има надежда да завърши бързо и благополучно. Сред тия насърчителни предзнаменования слънцето потъна в морето, но преди да се скрие напълно, освети широко пространство от хладната и мрачна стихия. След това над безграничната шир се спуснаха сенките на нощта.
XIV глава
Не знам друг ден — тъй лош и тъй добър!
Първата нощна вахта не донесе никакви промени. Уайлдър отиде при пътничките във весело настроение и с онова радостно изражение, което се изписва на лицето на всеки морски командир, когато е откъснал кораба си от сушата и се е впуснал благополучно по неизмеримата океанска бездна, дето няма ни път, ни пътека. Той вече не споменаваше за рисковете на пътуването, а с безброй дребни любезности, които положението му позволяваше да прояви, се стараеше да заличи от паметта им всякакъв спомен за случилото се досега. Мисис Уилис се поддаде на явните му усилия да разпръсне опасенията им и човек, който не знае какво бе станало по-рано помежду им, би помислил, че малката компания около вечерната трапеза е доволна и спокойна група пътници, впуснала се в приключение, на което е бил предсказан щастлив завършек.
И все пак от време на време гувернантката поглеждаше смутено нашия авантюрист и загрижените й очи и присвити вежди показваха, че съвсем не е спокойна. Тя слушаше веселите, своеобразни моряшки шеги на младия човек със снизходителна и едновременно тъжна усмивка, като че младежката му жизнерадост, оживена от нотки на характерния моряшки хумор, извикваше във въображението й мили, но печални образи. Настроението на Гъртруд не беше помрачено от такива чувства. Предстоеше й да се върне у дома, при любимия си и добър баща, и при всеки по-силен порив на вятъра, който тласкаше кораба напред, тя усещаше, че е оставила зад себе си още една от досадните мили, които ги разделяха толкова отдавна.
През тия кратки, но приятни часове младежът, който по такъв необикновен начин бе станал капитан на бристолския търговски кораб, изглеждаше някак променен. Макар че при разговор проявяваше откровената мъжественост на моряка, все пак тя беше смекчена от деликатност, присъща на възпитан човек. Често при шегите му красивите устни на Гъртруд се мъчеха да скрият усмивката, от която по бузите й се образуваха трапчинки, както лек полъх набръчква, повърхността на бистър поток, а веднъж-дваж, когато остроумието на Уайлдър бликна неочаквано и беше пропито с необикновено ярки краски, тя избухна в неудържим смях.
Едночасов непринуден разговор на кораб може да спомогне повече за разчупването на ледената корица, под която светът сковава и най-добрите човешки чувства, отколкото цели седмици на безсмислени церемонии на сушата. Който се съмнява в това, по-добре да не се доверява на способността си да общува. Изглежда, че сред океанската пустош човек най-добре разбира доколко щастието му зависи от другите. Той се поддава на чувства, над които се е надсмивал, когато е бил безгрижен и извън всякаква опасност, и се радва, че намира успокоение в отзивчивостта на такива като него. Общата опасност поражда и общи интереси, независимо какво е изложено на риск — човек или имущество. Някой педантичен философ може би ще добави, че всеки съзнава колко сходни са положението и съдбата на ближния му с неговите и именно поради тази близост те стават ценни. Но дори и едно такова умозаключение да е правилно, за щастие провидението е устроило някои от представителите на човешкия род така, че това подло чувство остава скрито и незабележимо; във всеки случай нито един от тримата, които прекараха първите вечерни часове около масата в капитанската каюта на „Кралска Каролина“, не можеше да бъде причислен към тия егоисти. В тези задушевни минути те сякаш бяха забравили темата на разговора, хвърляла сянка върху първите часове от запознанството им, а дори и да я помнеха, тайнствеността на обстоятелствата и вниманието, проявявано от младия моряк към двете жени, го правеха още по-интересен за тях.
111