Само веднъж имахме случай да представим на читателя помощника, втори по чин на кораба след Иринг. Той се казваше Найтхед — име, което поне по звучене загатваше за мъглявия мрак, който цареше в главата му119. За умствения му багаж може да се съди от малкото мисли, които той сметна за нужно да сподели относно бягството на стария моряк, когото Уайлдър се бе заканил да накаже. Този човек заемаше длъжност, която го издигаше само с едно стъпало по-високо от простите матроси, ето защо по навици и възгледи той стоеше много по-близо до тях, отколкото Иринг. Поради това влиянието му сред моряците беше много по-голямо от това на първия помощник, макар че имаше по-малка власт, а мненията му се приемаха от всички като закон, по който трябва да се съди за всичко, фактически независещо от обикновеното право командуващ.
След като корабът направи завой фордевинд и през цялото време, докато Уайлдър в стремежа си да се отскубне от нежелания си съсед се стараеше да го води през вълните по вече описания начин, този упорит и суеверен морски вълк се намираше в средната част на кораба. Заобиколен от неколцина по-стари и по-опитни моряци, той разговаряше с тях за удивителното появяване на кораба-призрак от подветрената страна и за необикновения начин, по който непознатият им командир бе решил да провери издръжливостта на техния кораб. Описанието на този разговор ще започнем от момента, когато Найтхед сметна за необходимо да прекрати косвените си намеци и да подхване по-открито разискваната тема.
— Чувал съм от по-стари от нас моряци — подхвана той, — че дяволът пращал някого от помощниците си на някой порядъчен търговски кораб за да го замъкне сред плитчини и плаващи пясъци, а когато затъне там, да може да прибере полагаемите му се души на загиналите. Кой знае какъв човек стои в капитанската каюта, щом на първо място в списъка на корабния екипаж стои никому неизвестно име?
— Непознатият кораб е сякаш в облак! — извика един от моряците, който, докато слушаше философствуванията на началника си, продължаваше да наблюдава тайнствения силует от подветрената страна.
— Да, да, не бих се учудил, дори ако го видя да полети към луната! Съдбата е като подвижен блок и неговата рея: когато едното се вдига нагоре, другото се спуща надолу. Казват, че на червените мундири120 им вървяло по суша, а сега е време, когато и ние, честните моряци, трябва да се пазим от шквалове. Аз, братя, съм заобикалял нос Хорн с кралски кораб, виждал съм светещ облак, който никога не изчезва, и съм държал в ръката си самия огън на свети Елм121. Но тия неща може да види всеки, който се качи на рея в буря или плава в южните морета; и все пак според мен не е естествено кораб да вижда собствената си сянка в мъглата, както е с нашия сега — ето го пак, ей там, между бизана и бакщага122, — или търговски кораб да разполага платната си така, че всичките му дъски да играят насам-натам като четка за зъби в устата на пътник, когато морската болест го е хванала здравата.
— И все пак този момък държи добре кораба под юзда — обади се най-старият моряк, който следеше внимателно и най-малкото движение на Уайлдър. — Вярно, кара като луд, ала досега не е скъсал нито една нишка.
— Нишка ли! — повтори с презрителен тон помощникът. — Какво е една нишка, когато цялото котвено въже ще се скъса, та котвата ще се връзва само с буйреп? Имай предвид, стари Бил, че дяволът никога не върши работата си наполовина. Каквото е писано, ще стане, и няма отърване, все едно спускаш в лодка жената на капитана, а той гледа от палубата дали всичко върви както трябва.
— Мистър Найтхед умее да управлява кораб във всякакво време! — обади се друг, чийто тон ясно показваше, че разчита изцяло на способностите на втория помощник.
— Но никой няма да ме похвали за това. Аз съм носил всякаква служба, работил съм на всякакви кораби — от тримачтови до двупалубни! Малцина могат да кажат за себе си повече от мен, защото малкото, което зная, е постигнато повече с тежък труд, отколкото с учене. Но каква полза от знания или дори мореплавателно умение, когато срещу себе си имаш магия или козните на тоя, когото не смея да назова, защото няма полза да обиждам ненужно джентълмен? Ще ви кажа само едно, братя: този кораб е така пресилен, както никой разумен моряк не би трябвало да допусне и не би допуснал.
119
Името