— Хей, вие на шкафута! — подвикна Уайлдър.
Да бе изскочил предупредителен глас от самия развълнуван и беснеещ океан, нямаше да прозвучи така страшно в наострените уши на винаги бдителните моряци, както този внезапен вик. Стана нужда младият им командир да го повтори, преди дори Найтхед да се реши да отговори, макар че беше редно пръв да се обади от името на всички.
— Разпоредете се да се вдигне форбомбрамселът124, сър — продължи Уайлдър, когато от надлежния отговор разбра, че е чут.
Помощникът и събеседниците му се спогледаха за миг с тъпо изумление и мнозина поклатиха тъжно глави, преди един от тях да се втурне към въжетата от наветрената страна, за да се изкачи на мачтата със съмнение в душата и да вдигне въпросното платно.
И наистина Уайлдър увеличаваше платната на кораба така безразборно, че можеше да предизвика съмнение в намеренията или решенията си дори у хора, недотам поддаващи се на суеверия, колкото тия, които му бе писано да командува сега. На Иринг и на по-невежия му и поради това по-упорит колега отдавна беше ясно, че и младият им началник не по-малко от тях желае да се отскубне от призрачния кораб, който така странно ги следваше навред. Имаше разлика само в подхода, но тази разлика беше толкова съществена, че двамата помощници се дръпнаха настрана да се посъветват. След това Иринг, донякъде насърчен от смелото мнение на своя колега, се приближи до командира си, решен да му каже до какъв общ извод са стигнали двамата с прямота, според него изисквана от обстоятелствата. Но в суровия поглед и спокойното лице на Уайлдър имаше нещо, което го накара да зачекне опасната тема с предпазливост и заобикалки, малко неприсъщи за него. Няколко минути той постоя да види какво ще бъде въздействието от неотдавна вдигнатото платно, преди да се осмели да отвори уста. Но точно в този момент корабът бе блъснат с все сила от една огромна вълна, която вдигна разпенения си гребен почти на дванайсет фута над приближаващия се нос, и това му даде кураж да заговори, напомняйки му отново, че е опасно да продължава да мълчи.
— Не виждам да се отдалечаваме от непознатия кораб, макар че нашият се носи по водата с такава скорост — подзе той, решил да говори колкото може с повече заобикалки.
Както често бе правил досега, Уайлдър хвърли отново поглед към мъглявия силует на хоризонта, а после се взря намръщено в посоката, откъдето духаше вятърът, сякаш да го подкани да завее още по-силно, но не отвърна нищо.
— Хората на помпите роптаят, сър — подхвана пак помощникът, след като помълча, но не получи очаквания отговор. — Излишно е да припомням на офицер, който знае така добре задълженията си, че моряците не обичат твърде помпите.
— Екипажът на кораба трябва да изпълнява безпрекословно всичко, което сметна за нужно да заповядам, мистър Иринг.
Този закъснял отговор бе даден с такъв твърд и властен тон, че моментално подействува. Иринг покорно отстъпи крачка назад, преструвайки се, че е увлечен в изучаване на носещите се по небето гъсти облаци, а после, събрал кураж, се опита да атакува наново от друга страна.
— Наистина ли смятате, капитан Уайлдър — каза той, служейки си с това звание, на което нашият авантюрист може би нямаше право, единствено с цел да го предразположи, — наистина ли смятате, че е в човешките възможности „Кралска Каролина“ да се отскубне от оня кораб?
— Боя се, че не — отговори младият човек с такава дълбока въздишка, като че всичките му тайни опасения напираха да изскочат от гърдите.
— С дължимото уважение към по-доброто ви образование и властта ви на този кораб, сър, от опит зная, че това не е възможно. Навремето често съм виждал кораби да си мерят силите по тоя начин и добре зная, че нищо не се печели, като се пресилва кораб, за да мине от наветрената страна на такива бързоходци!
— Вземете далекогледа, Иринг, и ми кажете с какви платна се движи непознатият и на какво разстояние е според вас — рече Уайлдър, явно без да обръща ни най-малко внимание на забележките му.
Честният и наистина доброжелателен помощник сложи шапката си на шканците и изпълни заповедта. След като се взира продължително, сериозно и внимателно, той закри далекогледа с широката си длан и отговори с тона на човек, който си е съставил окончателно мнение: