— Поне ми отговорете по-прямо на един мой въпрос: достатъчно благоприятен ли е този вятър, за да можем да минем през опасните плитчини при нос Хатерас?
— Съмнявам се.
— Тогава защо не се върнем там, отдето тръгнахме?
— Бихте ли се съгласили на това? — попита младежът с бързината на мисълта.
— Аз искам да отида при баща си — каза Гъртруд почти със същата бързина като него; пламенното момиче явно едва си поемаше дъх при произнасянето на тези няколко думи.
— А аз, мистър Уайлдър, желая да напусна окончателно този кораб — продължи спокойно гувернантката. — Не искам да ми разяснявате загадъчните си подмятания. Върнете ни при близките ни в Нюпорт и няма да задаваме повече въпроси.
— Виж, това можем да направим — промърмори нашият авантюрист, — можем да го направим! При такъв вятър са достатъчни няколко часа работа. Мистър Иринг!
Помощникът тутакси се озова до него. Уайлдър му посочи тъмния силует от подветрената страна, подаде му далекогледа и заповяда да го разгледа отново. Всеки от двамата поред го огледа дълго и внимателно.
— Не вдига повече платна! — каза командирът нетърпеливо след продължителния си оглед.
— Нито парцалче, сър. Но има ли значение за такъв кораб колко платна е разпънал или какъв вятър духа?
— Иринг, струва ми се, че вятърът духа много на юг, а и оная ивица тъмни облаци встрани показва, че ще се засили. Отклонете кораба още с два-три румба към подветрената страна и издърпайте наветрените брасове126, за да намалее натискът върху мачтите.
Тъповатият помощник изслуша тази команда с нескрито учудване. За човек с неговия опит беше напълно ясно, че по този начин се връщат по същия път, който току-що бяха изминали, и че всъщност така се отказваха от целите на пътуването. Той се осмели да забави изпълнението на заповедта, за да направи възражение.
— Надявам се, капитан Уайлдър, че няма да се обидите от един стар моряк като мен, ако си позволя да кажа мнението си за времето — подхвана той. — Когато ще влезе нещо в джоба на собственика, нямам нищо против да завием обратно, защото не обичам бряг, към който духа вятърът, вместо обратно. Но ако отпуснем един-два рифа, корабът ще се движи към открито море и спечеленото разстояние ще бъде чиста печалба, тъй като ще бъдем далеч от Хатерас. Пък и кой знае дали утре или вдругиден няма да задуха откъм континента, който сега е на северозапад от нас.
— Завийте с два румба и издърпайте наветрените брасове! — заповяда Уайлдър с тон, който показваше, че държи на своето.
Би било в разрез с миролюбивия и смирен характер на честния Иринг да протака повече. Командите бяха предадени на подчинените му, които, разбира се, ги изпълниха, макар че от устата на Найтхед и другите ветерани от екипажа се разнесе зле прикрит и злокобен ропот на недоволство от безпричинните и както им се струваше безразсъдни промени в решенията на капитана.
Уайлдър остана напълно безразличен към всички тези признаци на брожение. Дори и да ги бе чул, той или смяташе под достойнството си да им обръща внимание, или от желание да печели време си даваше вид, че не разбира смисъла им. В този момент корабът, подобно на птица, чиито криле са се уморили да се борят с бурята и се отклонява да търси по-лек път, се движеше бързо, като ту се издигаше върху гребените на вълните, ту потъваше грациозно в браздите помежду им под напора на вятъра, който сега бе станал благоприятен. Течението вече не беше в противоположна на курса му посока и тъй като сега вятърът го тласкаше отзад, количеството на разпънатите платна престана да поставя на изпитание издръжливостта му. Все пак по мнението на целия екипаж не биваше да се вдигат толкова много платна в такава бурна нощ. Но не беше на такова мнение непознатият, комуто бе възложено да ръководи съдбините им. С глас, с който отново предупреждаваше подчинените си за опасността от неподчинение, той заповяда да се поставят бързо едно след друго няколко широки платна — лисели. Подтикван от този нов тласък, корабът запрепуска по вълните, оставяйки подире си пенеста ивица, която съперничеше по големина и яркост с мятащия се гребен и на най-големия талаз.
Платно след платно се вдигаше, докато най-после дори Уайлдър бе принуден да признае пред себе си, че „Кралска Каролина“, колкото и здрава да беше, не можеше да носи повече. Тогава нашият авантюрист се заразхожда отново по палубата и се заоглежда да види резултатите от новия си опит. Когато бристолският търговски кораб промени курса си, промени се съответно и видимата посока на непознатия, който продължаваше да се рее на хоризонта като малка мъглява сянка. Но безпогрешният компас показа на бдителния моряк, че той продължава да стои в същото относително положение, в което беше, когато го забелязаха за пръв път127. Никакво усилие от страна на Уайлдър не можа да промени положението му нито с един инч. Бързо изтече още един час, през който според показанията на лага корабът му измина три левги по водата, а непознатият все си стоеше на запад, като че беше само умалена сянка, хвърляна от „Каролина“ върху далечните тъмни облаци. Той измени курса си и по този начин подстави по-широка площ от платната си пред очите на наблюдаващите го, но никаква друга промяна не се забелязваше. Дори платната му да се бяха увеличили съществено, разстоянието и мракът пречеха даже на наблюдателния Иринг да види това. Може би поради възбуденото си състояние достопочтеният помощник беше твърде склонен да вярва в чудотворната сила, притежавана от тайнствения му съсед, поради което нямаше възможност да приложи напълно опитността си в случая. Но дори Уайлдър, който следеше положението, поглеждайки често натам, бе принуден да признае пред себе си, че непознатият като че ли се носи по водната шир по-скоро като летящо във въздуха тяло, отколкото като кораб, служещ си с известните на моряците средства.
127
Трябва да поясним на читателя, че видимото направление на един кораб в морето, гледан от палубата на друг, се променя с промяната на курса, но че истинското направление зависи единствено от промяна в относителното му положение. Б.а.