Моряците, които добре разбираха какво се иска от тях, подтиквани от тона на капитана си, се заловиха чевръсто за работа. Само след миг двайсет тъмни фигури вече се катереха по вантите пъргаво като маймуни. След още една минута широките, мощни платна, свити добре и вързани за съответните рей, бяха вече безопасни. Моряците се спуснаха от рейте със същата бързина, с която се бяха качили на тях, след което настъпи напрегнато затишие.
В този страшен миг пламъкът на свещ бе се издигнал право към небето. Корабът, лишен от уравновесяващото действие на вятъра, се клатушкаше тежко в браздите между вълните, които от минута на минута все повече се укротяваха, сякаш развилнялата се стихия прибираше на спокойствие в необятните си недра оная част от себе си, която доскоро бе пуснала да подскача буйно по повърхността й. Водата плискаше лениво по бордовете на кораба или пък, когато той с усилие се вдигнеше от браздите, в които често потъваше, се стичаше на искрящи водопади от палубите обратно в океана. Всеки оттенък на небето, всеки звук на морето и всяко мрачно, тревожно лице подчертаваше напрегнатостта на момента. В този кратък промеждутък на очакване и бездействие помощниците се приближиха пак до своя командир.
— Ужасна нощ, капитан Уайлдър! — каза Иринг, който смяташе, че по чин му се полага да заговори пръв.
— Виждал съм вятър да се променя още по-неочаквано — му бе отговорено.
— Вярно, сър, че успяхме да приберем навреме платната, ала в тази промяна има признаци и знамения, от които и най-старият моряк би трябвало да се страхува!
— Да — подхвана Найтхед с дрезгав глас, който гърмеше дори сред тази бурна обстановка, — да, не току-тъй сред морето, и то в такава нощ, се явяват хора, които няма да назова. Досущ в подобно време видях как кечът128 „Везувий“ потъна толкова надълбоко, че мортирата му не би могла да запрати във въздуха нито една бомба, дори и да имаше кой да й запали фитила!
— Да, и тъкмо в такова време — при най-пълното безветрие, което може да има в морето — „Грийнландмън“ се разби при Оркнейските острови.
— Господа — обади се Уайлдър, наблягайки многозначително и може би малко иронично на тази дума, — какво искате? Във въздуха няма ни най-слаб полъх и само марселите ми са вдигнати!
Трудно би било на когото и да било от двамата недоволници да даде задоволителен отговор на този въпрос. И двамата бяха потиснати тайно от загадъчен, суеверен страх, подсилван още повече от реалната, очебийна обстановка през тази нощ; но нито единият, нито другият не бе загубил мъжеството и професионалната си гордост дотам, че да покаже изцяло слабостта си в момент, когато може би щеше да се наложи да прояви твърдост и решителност. Владеещото ги чувство пролича, макар и в косвена и скрита форма, в отговора на Иринг.
— Да, сега корабът е в безопасност — рече той, — макар с очите си да се убедихме, че не е лесно да се кара натоварен кораб по вода със същата бързина, както някой от ония летящи кораби, където не можеш да разбереш кой стои на кормилото, по какъв курс се движи или какво му е газенето!
— Да — подзе отново Найтхед, — според мен „Каролина“ е твърде бърза за обикновен търговски кораб. Малко невоенни кораби с хоризонтални рей са способни да я надбягат при остър бейдевинд или да я оставят зад кърмата си при вдигнати лисели. Но в такова време и такъв час морякът волю-неволю се замисля. Погледнете оная мъждива светлина там, по посока на сушата, която се приближава толкова бързо към нас, и ми кажете от американския бряг ли идва или от непознатия кораб, който толкова време се движеше от подветрената ни страна, ала ето че най-после ни настига или скоро ще ни настигне, макар че никой тук не може да каже как и защо. Аз обаче мога да кажа само едно: предпочитам да се върти около мен кораб, чийто капитан познавам!
— Такъв ви е вкусът, мистър Найтхед — каза Уайлдър студено.
— Да, да — забеляза по-предпазливият и благоразумен Иринг, — във военно време и с каперско свидетелство подръка всеки чистосърдечно би желал да срещне кораб с непознат капитан, иначе никога няма да попадне на неприятел. Но макар самият аз да съм истински англичанин, бих стоял по-далеч от оня кораб в мъглата, щом не зная нито от каква националност е, нито къде отива. Ах, капитан Уайлдър, това е ужасна гледка за сутрешната вахта! Колко пъти съм виждал слънцето да изгрява на изток и нищо лошо не се е случвало; ала нищо хубаво не може да се очаква в ден, когато свети на запад. С радост бих дал на собствениците едномесечна заплата, колкото и трудно да съм я спечелил, само и само да узная под какво знаме плава непознатият.