— Сигурен съм, че мнозина убедени поддръжници на торите6 са развивали същата теза в американските колонии — подхвърли мъжът и се засмя. — Всъщност, аналогията в много отношения е добра. Ние не сме някакви дребни винтчета в машината, от които не зависи нищо. Ние сме хора, отделни личности, повечето от нас са обикновени, но сред нас има и страхотни типове — гарантирам ви, че ще си намерим свой Георг Вашингтон.
— Това е нелепо! — извика Франк. — Аналогиите с историята са последното убежище на хората, които не могат да осъзнаят положението в настоящия момент — след тези думи той прекъсна връзката.
Разумът беше безполезен. Опита да се срещне с някои от изчезналите, веднъж разговаря с група от тях по телефона и ги помоли, ако е възможно, да предадат на Хироко, че му е нужно спешно да разговаря с нея. Ала изглежда никой не знаеше къде е тя.
После един ден получи съобщение от нея. Бележка, напечатана и изпратена по факс от Фобос. В нея се казваше, че е по-добре да разговаря с Аркадий. Ала Аркадий беше изчезнал и не можеше да се свърже с него по телефона.
После ги заля нова емигрантска вълна. Франк се разкрещя на Слусински и му нареди да потърси обяснение от Вашингтон.
— Очевидно, господине, акциите на елеваторния консорциум са изкупени от „Субараши“ и сега този тръст владее елеватора. Авоарите на „Субараши“ се намират в Тринидад Тобаго и тръстът не желае да се съобразява с вижданията на американското правителство по въпроса. Те заявяват, че възможностите за изграждане на инфраструктура на Марс са пропорционални с умерено увеличаване на емиграцията.
После чуха, че Аркадий е в Никозия. Той и неговите последователи бяха обявили Никозия за свободен град като Ню Хюстън. Никозия се бе превърнала в голям изходен пункт за изчезналите. Човек можеше да се промъкне в Никозия и за него повече нищо не се чуваше.
— Хайде да отидем там и да разговаряме с Аркадий — предложи Франк на Мая. — Аз наистина искам да се изправя лично срещу него.
— Няма да има никаква полза от това — мрачно отвърна Мая. Но Надя също може би щеше да бъде там, затова тя го придружи.
Когато пристигнаха в офиса на ръководителя на обявилия се за свободен град, осъществиха видеовръзка с Аркадий; съдейки по слънчевата светлина около него, той вече се намираше на много километри на изток оттук. А Надя, казаха им хората, въобще не беше посещавала напоследък Никозия.
Аркадий изглеждаше същият, както винаги — сърдечен и спокоен.
— Това е лудост — каза му Франк, вбесен, че не го бе заварил тук. — Недей да храниш надежди, че ще успееш.
— Но ние можем да го постигнем — възрази Аркадий. — И ще го направим. Разбира се, всичко ще бъде по-лесно с твоята помощ, Франк. Помисли за това!
После, преди Франк да успее да добави още нещо, някой извън екрана отклони вниманието му. Последва неясен разговор на руски, после отново се показа лицето на Аркадий.
— Съжалявам, Франк — каза той. — Трябва да се погрижа за нещо тук. Ще се върна при теб колкото е възможно по-бързо.
— Не прекъсвай! — изкрещя Франк, но връзката вече се беше разпаднала. — По дяволите!
На линията се включи Надя. Тя беше в Бъроуз, ала я бяха свързали с тях едва в този момент. За разлика от Аркадий, Надя беше напрегната, рязка и невесела.
— Не би могла да подкрепяш онова, което върши той! — извика Франк.
— Не — мрачно отговори тя. — Ние не си говорим. Все още имаме пряка телефонна връзка помежду си, така разбрах къде сте заминали вие. Но вече не разговаряме по нея. Няма смисъл.
— Не можеш ли да му повлияеш по някакъв начин? — попита Мая.
— Не.
Франк виждаше, че Мая трудно би повярвала на това и едва не се разсмя: да не може да повлияе на един мъж? Да не може да го манипулира? Какво ставаше с Надя?
Щяха да прекарат тази нощ в обща спалня близо до гарата. След вечеря Мая отиде до офиса, за да разговаря с Александър, Дмитрий и Елена. Франк неспокойно обикаляше кръговите алеи край стените на палатката на стария град и си припомняше друга нощ преди толкова време.
В горичката от явори, които сега бяха пораснали, той се размина с нисък мъж, който бързаше в срещуположната посока. Мъжът спря и се вторачи във Франк, застанал край една улична лампа.
— Чалмърс! — възкликна мъжът.
Франк се обърна. Лицето на мъжа беше тясно, имаше дълги плитчици и тъмна кожа. Франк не го познаваше. Но когато го видя, почувства студена тръпка из цялото си тяло.
6
Тори — в годините на Американската революция (1763–1783 г.) — всеки човек, който оправдава или активно подкрепя съюза с Великобритания и се обявява срещу обособяването на САЩ като самостоятелна държава. — Б.пр.