— Да? — отсечено отговори той.
Мъжът се вгледа в него, после рече:
— Не ме познаваш, нали?
— Не, не ви познавам. Кой сте вие?
Усмивката на мъжа не беше симетрична, като че лицето му бе напукано в долната част на челюстта. Под светлината на лампата то изглеждаше изкривено, полуобезумяло.
— Кой сте вие? — повтори Франк.
Мъжът вдигна пръст.
— Последния път, когато се срещнахме, ти накара града да настръхне. Довечера ще бъде моят ред. Ха! — той се отдалечи със смях. Всяко следващо „Ха!“ звънеше по-високо от предното.
Когато Франк пристигна в офиса, Мая го сграбчи за ръката.
— Така се тревожех! Не трябваше да се разхождаш сам в този град!
— Млъкни.
Франк се приближи до телефона и се обади до електроцентралата. Всичко беше нормално. Обади се до полицията на КПМ и им разпореди да поставят въоръжена охрана при централата и около гарата. Все още повтаряше заповедта, когато екранът угасна. Земята под краката му затрепери и всички алармени звънци в града започнаха да звънят едновременно.
Последва силно разтърсване. Всички врати се затвориха със съскане; автоматичната херметизация на сградата се бе задействала, което означаваше, че налягането отвън рязко беше спаднало. Франк и Мая изтичаха до прозореца. Палатката над Никозия бе разрушена. На някои места беше паднала върху най-високите покриви и приличаше на опаковъчен материал от полиетилен, другаде плющеше на вятъра. Хората, които събитието бе заварило по улиците, сега удряха с юмруци по вратите, тичаха, падаха, телата им се свиваха като труповете на жертвите в древния град Помпей7. Франк се извърна, стиснал зъби, които пулсираха с гореща болка. Лицето на Мая беше поаленяло, но държанието й беше спокойно.
— Палатката е разрушена!
— Зная.
— Но какво се е случило?
Франк не отговори. Тя работеше с видеоекраните.
— Опита ли да се свържеш по радиото?
— Не.
— Е? — изкрещя тя, вбесена от мълчанието му. — Знаеш ли какво става навън?
— Избухна революцията — отговори Франк.
Част седма
Сензени На
На четиринадесетия ден от революцията будилникът на Аркадий звънна, навит за четири часа през нощта. Не му се бе удавало да спи много от началото на бунта — по няколко часа, откраднати от време на време.
Джанет Блайливън се приближи към него с разтревожен вид.
— Някой е вдигнал във въздуха Немезис. Роалд анализира видеоматериала. Предполага, че са го бомбардирали с десетки водородни бомби.
Отидоха в просторните офиси на Кар, където Аркадий бе прекарал по-голямата част от предишните две седмици. Алекс и Роалд гледаха телевизионния екран. Роалд нареди:
— Предайте повторно запис номер едно.
Върху екрана проблесна образ и се задържа: черно пространство, плътната мрежа на звездите; в центъра на екрана се появи тъмен астероид с несиметрични очертания, видим по-скоро като сянка, паднала върху затъмнените от него звезди. За няколко мига това изображение се задържа, после край астероида блесна бяла светлина. Разширяването и разпръсването на астероида се извърши светкавично.
— Бърза работа — отбеляза Аркадий.
Не можеше да се отрече, че един от членовете в уравнението бе заличен. Ала не беше ясно дали балансът на силите се бе променил, или не. Немезис не беше негова идея; Михаил Янгел я беше предложил и групата в астероидния пояс сама бе осъществила тази акция. Сега мнозина от тях бяха мъртви, избити от голямата експлозия или от поредицата последвали я по-малки взривове в пояса, докато акцията с Немезис бе създала впечатлението, че въстаниците възнамеряват да причинят масови разрушения на Земята. А това беше лошо, както изтъкна Аркадий.
Но такъв беше животът по време на революция. Никой не можеше да бъде контролиран, независимо от онова, което заявяваха хората. И така изглежда беше значително по-добре, особено тук, на Марс. Борбата беше много ожесточена през първата седмица. КПМ и тръстовете с преходен характер бяха изпратили внушителни подкрепления на силите за охрана и сигурност още предната година. Те светкавично завладяха много от големите градове. Подобно нещо можеше да се случи навсякъде, но се оказа, че има много повече въстанически групи, за които нито хората на Аркадий, нито който и да било друг знаеха предварително. Над шестдесет града и гари се включиха в движението и обявиха независимост. Хората просто излязоха от лабораториите и планините и превзеха градовете. Сега Земята се намираше от далечната страна на Слънцето; беше унищожена една от непрекъснато движещите се совалки и изглеждаше, че силите за сигурност са под обсада, макар че именно те владееха големите градове.
7
Помпей — древен град в Южна Италия, разрушен при изригването на вулкана Везувий през 79 година преди новата ера. — Б.пр.