По-късно през деня Надя разведе Аркадий из квадратното пространство, образувано между сводестите жилища, а след това отидоха в атриума. Рубиненото небе се виждаше през стъклените плоскости, а магнезиевите подпори блестяха като потъмняло сребро.
— Е? — попита накрая Надя, която не бе в състояние да възпре себе си. — Какво мислиш?
Аркадий се засмя и я прегърна. Той все още беше в скафандър; главата му изглеждаше малка в широкия отвор при врата, фигурата му беше едра и тромава, затова й се искаше той да свали скафандъра.
— Ами, някои неща са хубави, някои — не. Но защо всичко е толкова грозно? Защо е толкова тъжно?
Надя раздразнено сви рамене.
— Имахме много работа.
— Ние също. Ще ми се да можеше да видиш Фобос! Всичките галерии имат стени от никелови плоскости, надлъжно украсени с ленти от платина. Повърхността на плоскостите е покрита с шарки, които роботите изработват нощем — репродукции на Ешер. Създават ефект на огледала, които повтарят образа безброй пъти. Непременно трябва да ги видиш! Можеш да поставиш свещ в някоя от стаите и образът й изглежда като звездите на небето. Сякаш в стаята е избухнал пожар. Всяка стая е произведение на изкуството, ще видиш!
— С нетърпение очаквам това събитие — усмихна му се Надя.
Късно през нощта имаха празнична вечеря в четирите свързани помещения, които образуваха най-голямата стая в комплекса, кръстен Андърхил2. Ядоха пилета, сандвичи със соя и огромно количество салати; всички приказваха едновременно — това им напомняше най-добрите месеци на „Арес“ или дори в Антарктика. Аркадий се изправи, за да им разкаже за Фобос.
— Щастлив съм, че най-сетне пристигнах в Андърхил. — Обясни им, че почти са построили купола на Стикни, а под него са издълбали галерии в напуканите, зърнести скали, следвайки разклоненията на леда по продължението на цялата луна. — Ако имаше и гравитация, мястото щеше да е прекрасно — завърши той. — Но това е проблем, който не можем да разрешим. По-голямата част от свободното си време прекарваме в гравитационния влак на Надя, но пространството в него е недостатъчно, а цялата работа е съсредоточена в Стикни или под него. Затова прекалено много време прекарваме в безтегловност или правим физически упражнения, но въпреки това губим силата си. Дори стойността на g на Марс ме изморява. Сега съм замаян.
— Ти винаги си замаян!
— Ето защо някой трябва да ни смени или да използваме само роботи. Обмисляме варианта да слезем на планетата завинаги. Изпълнихме задачата си на спътника — вече има функционираща космическа станция за онези, които ще дойдат след нас. Искаме да получим наградата си тук! — Той вдигна чаша след импровизирания тост.
Франк и Мая се намръщиха. Никой не желаеше да отиде на Фобос и все пак Хюстън и Байконур настояваха на малката Луна винаги да има дежурен екип. Върху лицето на Мая се появи израз, познат от „Арес“ — с него тя искаше да заяви, че за всичко е виновен Аркадий; Аркадий избухна в смях, когато го забеляза.
На следващия ден Надя и неколцина други го запознаха по-подробно с Андърхил и всички комплекси наоколо. Той кима с глава цяла сутрин с онзи учуден израз в сините си очи, който караше събеседника му да клати глава в отговор, докато Аркадий непрекъснато подчертаваше:
— Така е, но… Да, но… — след което се впускаше в задълбочена критика, докато дори Надя започна да се дразни от него. И все пак трудно можеше да се отрече, че околността в близост до Андърхил бе съсипана, разбита, докъдето поглед стигаше във всяка посока; ето защо човек оставаше с впечатлението, че цялата планета се намира в подобно състояние.
— Тухлите лесно се оцветяват — говореше Аркадий. — Добавете манганов окис от остатъците, получени при стапянето на магнезия и тухлите ще станат чисто бели. Добавете остатъчния въглерод след процеса на Бош и ето ви черни тухли. Всеки нюанс от червената гама се получава като се променя количеството на железните окиси — дори и наистина зашеметяващи алени багри. Сяра за жълт цвят. С цветни тухли можете да правите стени, подобни на мозайки. Всичките заводи в комплекса на алхимиците приличат на бараки или на изхвърлени консервни кутии. Тухлите около тях ще подобрят качеството на изолацията, така че съществува и причина от научна гледна точка, но също толкова важно е и обстоятелството те да изглеждат добре, да приличат на истински дом. Твърде дълго съм живял в държава, която мислеше само за ползотворността. Трябва да покажем, че ценим не само това, нали?