— Откъде знаеш това? — попита Кети.
— Кети, ти си доктор по медицина, а аз — доктор по история, забрави ли? Знам много неща, включително как да залепя лейкопласт на рана. Но познанията ми по медицина се свеждат до това — е, учиха ни на това-онова в курсантската школа, — но не мисля, че мога да извадя куршум от рана. Ще оставя на теб да го направиш.
— Миналата зима вече те кърпих — припомни му тя.
— А благодарих ли ти за това? — попита той и я целуна. — Благодаря ти, скъпа.
— Трябва да поговоря с професор Бърд.
— Скъпа, когато се двоумиш, направи онова, което смяташ за правилно. Затова притежаваме съвест, да ни напомня кое е правилно.
— Ще ме намразят за това.
— Е, и? Кети, ти трябва да се харесваш. Не някой друг. Е, и аз, разбира се — добави Джак.
— А ти харесваш ли ме?
Джак се усмихна дяволито.
— Лейди Райън, обожавам земята под краката ти.
Най-после тя се успокои.
— Благодаря ти, сър Джон.
— Ще се кача горе да се преоблека — спря се на стълбата. — Трябва ли да нося сабята си за вечеря?
— Не, само смокинга — тя най-после се засмя. — Какво става в службата?
— Откриваме нещата, които не знаем.
— Имаш предвид, че откривате нови неща?
— Не, имам предвид, че осъзнаваме какво от нещата, които не знаем, трябва да научим.
— Не се притеснявай. Същото е и в моята професия.
И Джак осъзна по какво си приличаха двете професии — ако човек допуснеше грешка, можеше да причини смъртта на други хора, а това не беше никак забавно.
Върна се в кухнята. Кети хранеше малкия Джак. Сали гледаше телевизия — усмирителя за малчугани. Този път беше някакво местно предаване, а не касетата с „Койотът беглец“. Вечерята беше на печката. Защо една асистентка по офталмология настояваше да приготвя сама вечерята като съпруга на шофьор, бе загадка за него, но той не възразяваше — биваше я за това. Дали не беше взимала уроци по готварство в „Бенингтън“? Седна на кухненския стол и си наля чаша бяло вино.
— Предполагам, че професорът няма нищо против.
— За утре нямаш операция, нали?
— Нищо насрочено, лейди Райън.
— Тогава може.
Тя вдигна малкия приятел на раменете си, за да се уригне, което той направи с огромен кеф.
— Страшен си, младши. Татко ти е впечатлен.
— Точно така. — Тя избърса устичката му с кранчето на лигавника. — Браво, още веднъж?
Джон Патрик Райън-младши не възрази на предложението.
— Какви са нещата, които не знаете? Още се чудите дали онзи тип има жена? — попита Кети, поуспокоена вече.
— Все още нямам информация по този въпрос — потвърди той. — Както казва моят приятел Саймън, руснаците са чудаци.
— И британците са такива — отбеляза Кети.
— Мили Боже, оженил съм се за Кери Нейшън30. — Джак отпи глътка вино. Беше „Пино Греджо“, много добро италианско бяло вино, което се предлагаше в тукашните магазини.
— Само когато отварям някого с ножа.
Тя обичаше да говори така, тъй като съпругът й винаги го побиваха тръпки.
Вдигна чашата си.
— Искаш ли малко?
— След като свърша, сигурно ще пийна. — Замисли се за миг. — Не можеш да споделиш нищо с мен, така ли?
— Съжалявам, маце. Такива са правилата.
— И ти никога не ги нарушаваш?
— Лош навик.
— Ами ако някой руснак пожелае да работи за нас?
— Това е друго. Тогава той работи за Силите на истината и красотата. Ние — подчерта Райън — сме Добрите.
— А те какво смятат?
— Те смятат себе си за Добрите. Но същото мислеше и един тип на име Адолф — напомни й той. — А той нямаше да хареса Берни особено.
— Но той отдавна е умрял.
— Не всички, които мислят като него, скъпа. Повярвай ми.
— Ти се тревожиш за нещо, Джак. Усещам го. Не можеш ли да споделиш, а?
— Наистина е така, но не мога да споделя с теб.
— Добре — кимна тя.
Разузнавателната информация интересуваше Кети само дотолкова, доколкото искаше да знае какво става по света. Но като лекар тя се стремеше да разбере много неща, като например как може да се лекува ракът, макар и с неохота обаче се беше примирила с мисълта, че е невъзможно. Медицината освен това не предполагаше секретност. Когато някой откриеше нещо полезно за пациентите, го публикуваше в любимото си медицинско списание, така че целият свят да научи. Със сигурност ЦРУ не постъпваше често по този начин, което донякъде я дразнеше. Опита се да зададе въпроса по друг начин.
— Добре де, ако откриете нещо важно, какво става след това?
30
Известна евангелистка, която в началото на XX в. организира кампания срещу незаконните кръчми и пиянството — Бел. прев.