— Заради възприятията си?
Тя кимна.
— Отчасти, но често се дължи на факта, че предпочитат да вярват на измислици.
Думите й накараха Райън да се замисли.
— Добре. Кажи ми нещо за… Йосиф Сталин например. Той е ликвидирал много хора. Защо?
— В някои от случаите причините са били реални, в други — от параноя. Когато е забелязвал истинска заплаха, е действал решително. Но при него е имало тенденция да вижда заплахи, които не са съществували или не са били достатъчно сериозни, за да заслужават убийство. Сталин е живял на границата между лудостта и нормалността и е преминавал през нея като човек върху мост, който не може да реши къде живее. В международната политика е действал разумно, колкото всички останали, но е бил безмилостен и никой никога не е смеел да му каже „не“. Един от лекарите в „Хопкинс“ написа книга за него. Четох я, когато учех във факултета.
— Какво пишеше в нея?
Госпожа Райън вдигна рамене.
— Не беше изцяло убедително. Модерната наука показва, че душевните болести се причиняват от химичен дисбаланс в мозъка, а не от това, че татко ти някога те е шляпал прекалено много или че си заварил майка си в леглото с любовника й. Но ние не можем да изследваме химичния състав в кръвта на Сталин, нали?
— Не. Мисля, че изгориха тленните му останки и поставиха урната… Не си спомням къде — призна Джак.
Май че не беше в Кремълската стена? А може би заровиха ковчега, а не го изгориха? Не си струваше да си напъва мозъка.
— Смешно е. Редица исторически фигури са вършели разни неща, защото са били психически нестабилни. Сега бихме могли да ги оправим с литий и други медикаменти, открити главно през последните три десетилетия. Но в ония времена са познавали само спирта и йода. И може би баенето — добави тя.
— Сигурно и Распутин е имал химичен дисбаланс, а? — зачуди се Джак на глас.
— Вероятно. Не си го спомням добре, не беше ли някакъв откачен свещеник?
— Не свещеник, а мистик. Ако днес беше жив, вероятно щяха да го показват по телевизията като евангелист. Какъвто и да е бил, е погубил династията на Романовите, които и бездруго са били безполезни.
— И Сталин се е възползвал?
— Първо Ленин, след него Сталин. Владимир Илич е пукнал от мозъчен удар.
— От високо кръвно може би или увеличен холестерол, който се е отложил в мозъка му и го е довършил. А Сталин е бил по-зъл, нали?
— Ленин никога не е действал открито, но Сталин е бил забавен като Тамерлан33, а може би като някой цезар, попаднал в двайсети век. Когато Романовите си връщали разбунтувало се село, избивали всичко живо, включително кучетата.
— Нима?
— Да, но британците винаги щадят кучетата. Много сантиментално се отнасят към тях — добави Джак.
— На Сали й липсва Ърни — напомни му Кети в типичния женски стил да се отплесва към нещо, което няма връзка с разговора.
Ърни беше кучето им, което остана в Америка.
— На мен също, но тази есен ще се позабавлява — скоро започва сезонът на патиците. Ще му се наложи да вади от водата всички простреляни птици.
Кети потрепери. Тя никога не бе ловувала нещо по-живо от хамбургер в местния супермаркет — но режеше човешки същества със скалпел. „Къде е логиката?“ — помисли си Райън с усмивка. Но в света нямаше правило, което да изисква желязна логика — поне на него не му бе известно.
— Не се тревожи, скъпа. На Ърни ще му хареса. Повярвай ми.
— Да, сигурно.
— Той обича да плува — добави Джак, продължавайки да я дразни. — Нещо интересно около очните болести идната седмица?
— Не, само рутинни неща — прегледи на очите и предписване на очила през цялата седмица.
— И нищо забавно, като да разрежеш окото на някое копеле и след това да го зашиеш отново?
— Процедурата не е такава — тросна му се тя.
— Бейби, не бих могъл да забия в нечие око скалпела, без да си изкарам акъла, а по-вероятно е да припадна.
Самата мисъл за това го накара да потрепери.
— М-м-да — бе всичко, което тя можа да отговори след това признание.
Тя не проумяваше защо в школата на морската пехота в Куонтико, Вирджиния, не ги учеха да понасят подобни неща.
Мери Пат усещаше, че съпругът й е още буден, но времето не бе подходящо да разговарят дори с жестове. Вместо това тя обмисляше варианти за операцията — как да измъкнат пратката. Москва бе опасно място. И от други градове на Съветския съюз нямаше да е по-лесно, тъй като тукашният екип не разполагаше с голям личен състав, който да покрие тази огромна страна. А и разузнавателните операции се организираха предимно в столиците на чуждите държави, тъй като само там пращаха „дипломати“, които всъщност бяха вълци в овчи кожи. Скритият замисъл на правителствата бе столиците да се използват само за стриктно административни услуги, а не за дейности, свързани с военната и други деликатни сфери, макар че никой не го правеше. Освен това важните правителствени клечки обичаха техните служители да са им подръка, за да се наслаждават на възможността да упражняват властта си. А те — важните клечки — живеят само за това, независимо дали са в Москва, в Берлин по времето на Хитлер или във Вашингтон, окръг Колумбия.
33
Известен още като Тимур (1346–1404), монголски пълководец и управник, един от великите и най-жестоки завоеватели в света. — Бел. прев.