В уречения час влакът пристигна на спирката и Фоли слезе. След някоя и друга седмица щеше да се наложи да сложи подплатата на шлифера, а нищо чудно и шапката, която Мери Пат му бе купила. Трябваше да помисли вече какво ще прави, след като измъкнат Заека. Ако БЕАТРИКС минеше без проблеми, вероятно щеше да е най-добре да се покрие за известно време и да се въздържа от всякаква шпионска дейност. А дали да не започне да пътува до посолството с кола? Подобна промяна едва ли щеше да озадачи руснаците. В края на краищата той бе американец, а американците бяха прословути с това, че навсякъде се движеха с автомобили. Метрото бе започнало да му омръзва. Претъпкано с народ. А често сред тълпите се намираха и хора, които явно не знаеха за какво служи душът. Подлагаше се на всичко това заради страната си. Не, правеше го против враговете на страната си, поправи се той. Иначе не си струваше. „Да причини на голямата стара Мечка болка в търбуха — а може би рак на стомаха“ — размишляваше той, докато приближаваше към къщи.
— Кажи, Алън? — подкани го Чарлстън, поглеждайки иззад бюрото си.
— Значи, сам поемам тази специална операция? — попита Кингшот.
— Специална е като цел — потвърди генералния директор. — Като изпълнение е обикновена. Имаме само трима души в Будапеща, но едва ли ще е много уместно да изпратим там цял взвод.
— Някой друг ще ходи ли?
— Джак Райън, американецът — отвърна сър Базил.
— Той не е оперативен агент — възрази веднага Кингшот.
— Това е в основата си американска операция, Алън. Те съвсем основателно поискаха някой от техните да наблюдава. В замяна ще имаме ден-два на разположение да разпитаме техния Заек на място, което сами ще изберем. Без съмнение ще получим полезна информация, при това ще говорим първи с него.
— Е, добре, надявам се оня приятел Райън да не ни издъни.
— Алън, той е доказал, че умее да се оправя в критични ситуации, нали така? — попита сър Базил, както винаги основателно.
— Сигурно се дължи на службата му в морската пехота — заяви Кингшот с неочаквано великодушие.
— Освен това е много умен, Алън. Анализите, които прави за нас, са отлични.
— Щом казвате, сър. За да намерят три трупа, ще трябва да поискам помощ от Специалния отряд, а след това да падна на колене и да се моля да се случи нещо страшно.
— Какъв е планът ти?
Кингшот обясни своя оперативен замисъл. Хрумването му бе наистина единственият възможен начин за действие. А както сър Базил бе отбелязал по-рано през деня, щеше да е зловещо като при аутопсия.
— Каква е вероятността да се случи подобно нещо? — попита Базил.
— Трябва първо да се консултирам с полицията и тогава ще мога да отговоря.
— Коя е връзката ти там?
— Групов началник Патрик Нолън. Срещали сте се с него.
Чарлстън затвори за миг очи.
— Огромният мъжага, дето арестува нападателите по ръгби, защото не се ръгат достатъчно?
— Точно той е Нолън. Викат му Мъника в полицията. Мисля, че изяжда по един казан каша. Мога ли да обсъждам БЕАТРИКС с него?
— Само онова, което е необходимо, Алън.
— Слушам, сър — съгласи се Кингшот и излезе от стаята.
— Какво искаш? — попита Нолън над половинката бира в кръчмата на една пряка по-надолу от Скотланд Ярд в четири следобед.
— Много добре ме чу, Мъник — отвърна Кингшот и запали цигара да не остане по-назад от останалите клиенти на бара.
— Трябва да призная, че откакто съм в Скотланд Ярд, съм чувал какви ли не странности, но такова нещо не бях чувал. — Нолън бе висок поне метър и деветдесет и тежеше най-малко сто и десет кила, но по него нямаше и грам тлъстина. Той прекарваше поне един час дневно в гимнастическия салон на полицията. Рядко носеше пистолет по време на дежурства. Никога не се бе налагало да използва оръжие, за да убеди някой престъпник колко безполезно е да оказва съпротива. — Би ли ми казал за какъв дявол е всичко това? — попита той.
— Съжалявам, не ми е позволено. Само мога да ти кажа, че е нещо много важно.
Дълга глътка бира.
— Е, добре, както знаеш, не държим такива неща на склад дори и в „Черния музей“37
— Мислех си за пътна злополука. Катастрофи стават често, нали?