Не че в миналото и в Тексас не е имало неколцина такива съдии, сега беше по-цивилизовано. Конете за крадене бяха по-малко, отколкото мъжете за убиване.
— Добре, Робърт, как може да го поразголим малко? Вероятно ще е следващият им генерален секретар. Идеята ми се струва добра.
— Мога да вдигна на крак неколцина мои хора. Защо не попитаме Базил какво знае? Те са по-добри в съветските работи, нашите са малко по-грубички.
— Харесвам Баз, но не искам да му давам толкова интифи за нас — отговори съдия Мур.
— Добре, Джеймс, имаш там протеже. Кажи му той да попита. Нали му прати специалния телефон?
— Трябва да го е получил днес.
— Е, обади му се и му кажи да попита не направо, а между другото.
Гриър погледна съдията.
— Артър?
— Одобрявам. Без шум обаче. Кажете на Райън да изтъкне, че проявява личен интерес, да не споменава за нас.
Адмиралът погледна часовника си.
— Добре, ще свърша това, преди да си тръгна.
— Боб, а някакъв напредък във връзка с „ЧЕРВЕНАТА МАСКА НА СМЪРТТА“? — попита директорът на ЦРУ на майтап в края на следобедното заседание. — Беше шега, а не сериозна идея, нали?
— Артър, хайде да не я подценяваме, а? Те са уязвими дотолкова, че да им теглим куршума веднага щом заредим пищова.
— Не споменавай за това пред Конгреса. Може да напълнят гащите — предупреди Гриър с усмивка. — Предполага се, че се стремим към мирно съвместно съществуване с тях.
— С Хитлер тая политика не доведе доникъде. Сталин и Чембърлейн се опитаха да се държат мило с кучия син. Докъде ги доведе това? Те са ни врагове, господа, и печалната истина е, че с тях не можем да живеем в истински мир, независимо дали ни харесва или не. Твърде различни идеи изповядваме, за да е възможно — той вдигна ръце. — Да, знам, предполага се, че не мислим в тази посока, но президентът, слава Богу, мисли точно така, а ние все още работим за него.
Не подлежеше на обсъждане. И тримата бяха гласували за настоящия президент в противоречие с популярния виц, че в Ленгли не могат да се открият две неща — комунисти… и… републиканци. Не, новият президент проявяваше твърдост и притежаваше инстинкта на лисица за възможностите. Това се харесваше особено на Ритър, който беше каубоят между тримата, ако не и най-твърдият.
— Добре. Трябва да поработя малко върху бюджета преди дебатите в Сената вдругиден — обяви Мур, закривайки заседанието.
Райън беше пред компютъра и разсъждаваше за битката в залива Лейте26, когато телефонът звънна за първи път, откакто го донесоха, със странен треперлив звук. Извади от джоба си пластмасовия ключ, вкара го в прореза и вдигна слушалката.
„ПРОБА — чу се механичен глас — СИНХРОНИЗАЦИЯ НА ЛИНИЯТА. ПРОБА, СИНХРОНИЗАЦИЯ НА ЛИНИЯТА — ЛИНИЯТА Е БЕЗОПАСНА.“
— Ало — каза Райън, чудейки се кой може да го търси толкова късно по специалния телефон.
— Здрасти, Джак — поздрави го познат глас.
Едно от хубавите неща на тези апарати беше, че благодарение на дигиталната технология се чуваше отлично, все едно събеседникът се намираше в съседната стая. Райън погледна стенния часовник.
— Доста къснично е, сър.
— Не толкова, колкото в добрата стара Англия. Как е семейството?
— Спят в момента. Кети може още да преглежда медицински списания — което тя предпочиташе, вместо да виси пред телевизора. — Какво мога да направя за вас, адмирале?
— Имам малка задачка за теб.
— Добре — отговори Райън.
— Поразпитай наоколо — като чисто любопитство — за Юрий Андропов. Има някои неща, които не знаем за него. Може Базил да има информацията, която ни трябва.
— Какво по-точно, сър? — попита Джак.
— Дали е женен, дали има деца.
— Не знаем дали е женен? — Райън осъзна, че наистина не му бяха попадали такива сведения, когато чете досието му, но бе предположил, че се съхраняват на друго място и затова не му бе направило особено впечатление.
— Точно така. Съдията иска да разбереш дали Базил знае.
— Добре, мога да попитам Саймън. Колко спешно е?
— Да изглежда като чисто любопитство, както вече ти споменах. След това ми звънни от тук, от дома ти, искам да кажа.
— Тъй вярно, сър. Знаем възрастта му, рождената дата, образованието и тям подобни, а не знаем дали е женен и дали има деца, виж ти?
— Понякога се случват такива неща.
— Да, сър.
Това накара Джак да се замисли. Знаеха всичко за Брежнев, включително размера на пишката му. Знаеха точно кой номер дрехи носи дъщеря му — 12. Някой бе сметнал това сведение за много важно и бе разпитал белгийския търговец, от когото изкуфелият й баща бе купил чрез посланика копринената сватбена рокля за нея. А не знаеха дали вероятният следващ генерален секретар беше женен.
26
През октомври 1944 г. в залива Лейте американските военноморски сили разбиват окончателно японския флот и възвръщат контрола на съюзниците във Филипините. — Бел. прев.