— Абсолютно нищо, бейби.
Думите му привлякоха любопитството й дотолкова, че когато й показа листа, тя го погледна и разтвори широко очи.
Не я изненада толкова съдържанието, колкото заглавката върху листа: КОМИТЕТ ЗА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ. КОМУНИКАЦИИ.
По дяволите — прочете той по устните на жена си.
— Ще гледаш ли наденичките, скъпи. Трябва да свърша нещо.
Ед взе вилицата и обърна едната. Жена му се върна почти веднага с вратовръзка в наситено зелен цвят в ръка.
Глава 11
ЖЕСТОВЕ
Разбира се, в момента не можеше да се направи много. Вечерята беше сервирана и изядена, а Еди се върна към касетите с анимационните филмчета. За четиригодишните хлапета дори Москва не беше пречка да се забавляват. Родителите му се захванаха за работа. Преди години бяха гледали „Работникът чудо“ по телевизията, в който Ани Съливън (Ан Банкрофт) обучаваща Хелън Келър (Пати Дюк) да си служи с езика на глухонемите, и те решиха, че може да им е от полза да усвоят общуването с жестове.
„Д[обре], какво мисл[иш]?“ — попита Ед.
„Може да се о[каже] голям у[дар]“ — отвърна съпругата му.
„Д[а].“
„Ед, тоя тип работи в МЕРКУРИЙ, в т[яхното] съответствие имам предвид! Грамаден успех!“
„По-вероятно е да има достъп до бланките за съобщения — каза Ед, без да се изсилва толкова. — Аз обаче ще си сложа зелената вратовръзка и ще пътувам със същия влак през следващата с[едмица] или повече.“
„ЗИБ“ — съгласи се жена му, което беше съкратено от „Зачукай им го, бейби“.
„Надявам се да не е капан или фалшив сигнал.“
„Част от играта, с[къпи]“ — отвърна Мери Пат.
Мисълта, че може да я разкрият, не я плашеше, макар че не й се искаше да изпада в подобно положение. Тя се оглеждаше за възможности повече от Ед — той беше по-предпазлив. Но странно, не и този път. Ако руснаците са разбрали, че е главен агент, което беше малко вероятно според Ед, щяха да се покажат като пълни идиоти да го разобличат толкова бързо и така аматьорски. Освен ако не преследваха политическа цел. Нямаше логика в това, а КГБ следваше по-желязна логика и от д-р Спок на планетата Вулкан27. Дори ФБР не би си позволило да си изиграе картите толкова тъпо. Така че възможността, която се отваряше, трябва да беше истинска, освен ако КГБ не раздрусваше поред всеки служител в посолството, за да види какво ще падне от дървото. Възможно, но малко вероятно. И затова си струваше да заложи, реши Фоли. Ще си сложи зелената вратовръзка и ще изчака да види какво ще се случи, ще огледа внимателно всички лица в мотрисата.
„Ще съобщим ли в Л[енгли]?“ — попита Мери Пат.
Той само поклати глава. „Твърде рано е за това.“
Кимна му в знак на съгласие. След това Мери Пат изимитира яздене на кон. Това означаваше преследване и че те най-после бяха в играта. Сякаш се притесняваше, че уменията й ще се изпарят, ако бездейства. „Нямаше такава опасност“ — помисли съпругът й. Беше готов да се обзаложи, че жена му е завършила енорийското училище без нито едно шляпване по задника, тъй като сестрите не са я хванали, когато върши бели…
Нито пък той, поне до този момент.
„Д[обре], ут[ре] ще е интере[сно]“ — каза й той и получи в отговор секси кимване.
През останалата част от вечерта беше много трудно да не мислят за това. Дори при тяхната обиграност идеята, че се отваря възможност да обработят агент от руския МЕРКУРИЙ, продължаваше да ги човърка. Това беше като теоретична възможност за последния в класирането да се изкачи на върха в заключителния кръг на световното по хокей — Реджи Джаксън Фоли срещу Господин Октомври.
Мамка му.
— Е, Саймън, какво знаем за нашия приятел?
— Не много, що се отнася до личния му живот — призна Хардинг. — Той е преди всичко партиец. Но с по-широки виждания, което, предполагам, е от председателския пост в КГБ. Говори се, че предпочитал западните напитки пред водката, че си падал по джаза, но това може да са умишлено разпространявани слухове от Центъра, за да изглежда по-приемлив за Запада, а не кръвожаден, по моето скромно мнение. Иначе е главорез. Партийното му досие не е на ангелче. В тази организация човек не се издига без лакти, а в повечето случаи най-високо стигат момчетата, които са стъпкали собствените си покровители. При тези ненормалници действат законите на Дарвин, Джак. Оцеляват най-добрите, а те доказват, че са най-добри, като се отървават от онези, които се заплаха за тях, или просто като мачкат хората, за да покажат своята безмилостност в областта, която са си избрали.
— Умен ли е? — попита Райън.
Хардинг си дръпна от лулата.
— Не е глупав. Има силно развит усет за човешката природа. Може да се каже, че е добър — дори превъзходен психолог.