Възможно е — продължи абат Пирар — някоя стара дама или някой сладкодумен господин да ви обещаят огромни блага или пък съвсем грубо да ви предложат злато, за да им покажете получените от маркиза писма…
— Ах, господине — извика Жулиен изчервен.
— Странно е — каза абатът с горчива усмивка, — че при вашата бедност след едногодишен престой в семинарията у вас са се запазили тези пориви на благородно негодувание. Трябва да сте били съвсем слепец. — „Не е ли това силата на кръвта?“ — каза си абатът полугласно, като да разговаряше сам със себе си. — Най-странното е — додаде той, като погледна Жулиен, — че маркизът ви познава… Не знам откъде. Той ви дава в началото сто луидора заплата. Този човек върши всичко по прищявка — ето неговия недостатък; той ще спори с вас за детинщини. Ако е доволен, вашата заплата може да се покачи след време на осем хиляди франка.
Но вие разбирате добре — подзе абатът със злъчен глас, — че той ви дава тия пари не за черните ви очи. Вие трябва да станете полезен. На ваше място аз бих говорил много малко, главно не бих говорил никога за това, което не знам.
— Ах — каза абатът, — аз събрах за вас някои и други сведения: щях да забравя семейството на господин дьо Ла Мол. Той има две деца, дъщеря и син, деветнадесетгодишен момък, извънредно елегантен, някакъв халосник, който не знае на пладне какво ще направи в два часа. Той е умен, храбър; сражавал се е в Испания. Не знам защо маркизът се надява, че вие ще станете приятел на младия граф Норбер. Казах му, че вие сте голям познавач на латински език; може би той разчита, че вие ще научите сина му на няколко готови фрази за Цицерон и Вергилий.
На ваше място аз никога не бих позволил на този хубав младеж да се шегува с мен; и преди да отговоря на неговите любезности, които ще бъдат до немай-къде вежливи, но не без ирония, бих го накарал да ми ги повтори неведнъж.
Няма да скрия от вас, че младият граф дьо Ла Мол навярно ще ви презира преди всичко, защото вие сте дребен буржоа. Неговият прадядо бил придворен и имал честта да му отсекат главата на Гревския площад на 26 април 1574 година заради някаква политическа интрига. А вие, вие сте син на един вериерски дърводелец, и при това сте на заплата при баща му. Претеглете хубавичко тези разлики и проучете историята на семейството в книгата на Морери; всички ласкатели, които обядват у тях, загатват за нея от време на време с някой, както се изразяват, тънък намек.
Мислете хубаво, когато отговаряте на шегите на господин граф Норбер дьо Ла Мол, командир на хусарски ескадрон и бъдещ пер на Франция, за да не дохождате после при мен да ми се оплаквате.
— Струва ми се — каза Жулиен, като се изчерви силно, — че не би трябвало дори да отговарям на човек, който ме презира.
— Вие нямате представа какво е това презрение; то ще се проявява само в преувеличени любезности. Ако сте глупав, вие можете да се оставите да ви излъжат; ако искате да си създадете поприще, вие би трябвало да се оставите да ви излъжат.
— Един ден, когато всичко това престане да ми допада — каза Жулиен, — ще мина ли за неблагодарник, ако се върна в моята малка килия № 103?
— Разбира се — отговори абатът. — Всички любоугодници на дома ще ви оклеветят, но тогава ще се явя аз. Adsim qui feci25 Аз ще кажа, че това решение е мое.
Жулиен бе съкрушен от злъчния и почти зъл тон, който долавяше у господин Пирар; този тон напълно обезценяваше последния отговор на абата.
Работата беше там, че абатът се укоряваше за своята обич към Жулиен и с някакъв религиозен ужас се намесваше така пряко в чуждата съдба.
— Вие ще видите — додаде той все тъй неохотно, като да изпълняваше някакъв тежък дълг, — вие ще видите и госпожа маркиза дьо Ла Мол. Тя е снажна руса жена, набожна, надменна, много учтива, но още по-незначителна. Дъщеря е на стария Шонски дук, тъй известен с аристократическите си предразсъдъци. И тази великосветска дама е някакво съкратено, ярко изображение на това, което всъщност съставя характера на жените от нейното обществено положение. Тя и не крие, че единственото предимство, което цени, е да имаш прадеди, участвували в кръстоносните походи. Парите за нея стоят на много по-задно място; учудва ли ви това? Но ние с вас не сме вече в провинцията, приятелю мой!