— Как ще продължи процесът в такъв случай? — запита съдията.
— Обвинението приема, че това е един доказан случай, който може да бъде представен на съда. Историята, която разказа обвиняемата, явно е измислена.
— Как стигнахте до това заключение?
— Ваша милост, според нейната версия, мъжът е имал на главата си калъфка от възглавница. Фактите са, че калъфката е била поставена на главата му след неговата смърт. Освен това, тя е носила пистолета, с който е стреляно два пъти…
— Пистолет, който няма нищо общо с убития — отряза съдията.
— Ваша милост! — Хамилтън Бъргър сякаш внезапно осъзна мястото си. — Съвсем очевидно е, че някой е подменил оръжията. Не съм човекът, който ще посочва имена, но службата ми ще извърши разследване и се надявам да намеря виновника — каза той, като се обърна и изгледа многозначително Мейсън.
— Не бъдете толкова сигурен! — отвърна съдията. — Само човек, който е имал достъп и до двата пистолета, би могъл да извърши подмяната.
— Но, ваша милост, съвсем ясно е, че подмяната е извършена след стрелбата. Обвиняемата призна, че е стреляла. Фактът, че пистолетът е бил подменен, когато властите са го получили, не оправдава обвиняемата. Всъщност той подчертава, че убийството е предумишлено, а също така демонстрира един хитро замислен и злонамерен опит да се обърка следствието.
— Съдът няма да подведе никого под отговорност, докато не събере повече доказателства. Замяната е направена умишлено от някого, който е имал тази възможност.
— Точно така! — повтори Хамилтън Бъргър и отново погледна Пери Мейсън. Адвокатът срещна погледа му и само се усмихна.
Бъргър почервеня.
— Ще открия кой е извършил това! — извика той. — Дори ако се наложи да ангажирам всички следователи за цяла година. И тогава някой ще бъде лишен от адвокатски права!
— Адвокатски права? — Съдията повдигна въпросително вежди. — Директни обвинения ли отправяте, мистър Бъргър?
— Искам да кажа, че ако този човек е адвокат — поправи се припряно Бъргър, — ще направя всичко възможно, за да бъде лишен от адвокатските си права, а ако не е, ще го подведа под отговорност.
Съдията Кипън погледна Пери Мейсън.
— Ще направите ли някакви изявления, мистър Мейсън?
— Да, ваша милост.
— Седнете, Бъргър. Мистър Мейсън, какво ще кажете?
— Искам да призова един свидетел.
— Съдът ще изслуша всеки, който сте си дали труда да доведете, мистър Мейсън.
— Призовете Айрин Кийт.
Айрин Кийт пристъпи напред, положи клетва, зае свидетелското място и погледна Мейсън с неприязън.
— Вие сте много близка приятелка на мис Чейни, нали?
— Бях.
— И на Мървин Олдридж?
— Да.
— Ще ви покажа пистолет, модел „Колт“, обозначен като веществено доказателство № 1. Познат ли ви е?
— Не зная.
— Вероятно сте виждала пистолети, които изглеждат като тези двата?
— Да.
— Може би сте имала някога такъв пистолет?
— Не си спомням.
— Нямам предвид точно тези двата. Става дума за друг пистолет от същия вид.
— Да.
— Носехте ли такъв пистолет на десети този месец?
— Ваша милост — намеси се Бъргър. — Защитата се опитва да оплете собствения си свидетел.
— На всички е ясно, че този свидетел е вражески настроен — отвърна Мейсън.
— Протестът се отхвърля — отсече съдията.
— Не мога да отговоря на въпроса.
— Хелън Чейни ви зае своя пистолет, нали?
— Да.
— На десети този месец?
— Ами, да.
— Пистолетът, който ви даде, най-вероятно е веществено доказателство № 2?
— Струва ми се, че… да.
— Какво направихте с него?
— Не мога да отговоря…
Съдията Кипън се наведе през масата, втренчи очи в Айрин Кийт и каза на Пери Мейсън:
— Аз ще продължа разпита на свидетелката. Мис Кийт, всичко е много сериозно. Търпението на съда има граници. Не желая никакви двусмислици! Кажете ни какво направихте с пистолета?
Айрин Кийт наведе глава; после внезапно впери поглед в съдията.
— Отказвам да отговоря, защото отговорът може да ме изобличи.
Въздишка на удивление премина през залата. Съдията се дръпна назад, като ужилен.
— Отказвате да отговорите? — не искаше да повярва той.
— Точно така.
— Но вие признахте, че сте носела такова оръжие.