— Признавам ти го — съгласи се Дювал.
— Тази времева линия е гадна — заключи Хестър.
— Анди — обади се Хенсън и посочи встрани. Към масата, на която седяха, се приближаваше товарна количка. В багажника ѝ се возеше бележка. Дал я взе. Количката веднага се отдалечи.
— Послание от Дженкинс? — попита Дювал.
— Да — кимна Дал.
— И какво ни е писал?
— Пише, че май му е хрумнало нещо, което ще свърши работа. Иска да поговори с нас за предложението си. С всички ни.
Глава четиринадесета
Дженкинс заяви:
— Искам да ви предупредя, че идеята ми ще ви се стори налудничава.
— Изумен съм, че все още изпитваш нуждата от подобни предупреждения — обади се Хестър.
Домакинът им кимна, все едно казваше „Имаш право“. След това изтърси:
— Пътуване във времето.
— Пътуване във времето ли? — изуми се Дал.
Дженкинс кимна и запали холографския си екран, на който се показа времевата линия на „Дръзки“ с разклоняващи се надолу пипала, маркиращи набора от епизоди.
— Тук — посочи той към един дебел възел от пипала. — В средата на онова, което смятам за четвърти сезон на сериала, Абърнати, К’ийнг и Хартнел взеха една совалка и я насочиха към черна дупка, като използваха създаденото от нея гравитационно изкривяване, за да се върнат назад във времето.
— Звучи ми като пълна дивотия — заяви Дал.
— Естествено, че е дивотия. Просто поредното нарушение на законите на физиката, предизвикано от Повествованието. Важното в случая не е, че са нарушили физическите закони по недостоверен начин. Същественото е, че са се върнали във времето. И то са се върнали към специфичен момент. В конкретна година. По-точно до 2010-та.
— Е, и? — примигна Хестър.
— Ами, смятам, че причината да се върнат в тази година е, че това е била настоящата за продукцията на сериала.
— В научнофантастичните сериали хората се връщат във времето непрекъснато — намеси се Хенсън. — Вечно ги карат да се срещат със знаменити исторически личности или да взимат участие във важни събития!
Дженкинс възбудено го посочи с пръст:
— Точно това имах предвид! Ако един сериал се връща към конкретен момент в истинското му минало, то това обикновено е свързано със специфична важна историческа личност или събитие, понеже на зрителите трябва да се поднесе нещо познато им от историята, иначе няма да им е интересно. Но ако сериалът се върне към настоящето, тогава няма нужда от подобно нещо. Просто показва сегашния момент и героите реагират на него. Това е драматично-ироничен ход.
— Тоест ако сериалът е пратил героите да се шляят в отминали времена, то ако се срещат със знаменити хора — значи са в миналото, а ако не — то са в настоящето — уточни Дювал. — Настоящето на зрителите.
— Горе-долу — съгласи се Дженкинс.
— Това е страхотен факт по отношение на сериала, но какво общо има той с нас?
— Ако се върнем в настоящето, можем да намерим начин да спрем снимките — заяви внезапно Дал.
Дженкинс се усмихна и докосна носа си.
Дювал ги огледа и двамата, все още без да схваща.
— Я ми го обясни, Анди, понеже точно в момента ми се струва, че двамата с Дженкинс споделяте обща лудост!
— Не, всъщност има смисъл — възрази Дал. — Знаем кога е „настоящето“ по отношение на сериала. Знаем как да пътуваме във времето, за да стигнем до настоящето на предаването. Ако се върнем към онзи момент, можем да спрем хората, които снимат.
— Ако спрем сериала, тогава всичко спира — възрази Хестър.
— Не — отвърна Анди. — Когато Повествованието не се нуждае от нас, ние си съществуваме. А тази времева линия е съществувала преди Повествованието да започне да ѝ се меси… — той замълча и се обърна към Дженкинс. — Нали?
— Може би.
— Може би? — изуми се Хестър, внезапно загрижен за случващото се.
— Всъщност е интересен философски въпрос дали тази времева линия съществува независимо и Повествованието я използва, или създаването на Повествованието е създало и нея, предизвиквайки по този начин мигновената поява на историята, въпреки че за нас тук вътре изглежда, че в действителност е изминало време — обясни Дженкинс. — До голяма степен това е последица от Силния антропен принцип4…
— Дженкинс… — предупреди го Дал.
— … но за него може да поговорим някой друг път — схвана намека му косматкото. — Въпросът е, че да — независимо дали е съществувала преди Повествованието, или е създадена от него, тази времева линия сега вече съществува и си съществува дори когато Повествованието не ѝ се налага.
4
Силният антропен принцип гласи: „Вселената трябва да има свойства, позволяващи да се развива разумен живот.“