— Добре — прие Хестър.
— Най-вероятно — додаде Дженкинс.
— Наистина ми се ще да го замеря с нещо — оплака се Хестър на Дал.
— Аз ще гласувам за представата, че съществуваме и ще продължим да съществуваме, дори ако сериалът спре — заяви Анди. — Понеже иначе всички сме и бездруго обречени. Ясно?
Никой не предложи контрааргументи.
— В този случай можем да се върнем на темата, а именно — че ако пътуваме назад във времето и спрем сериала, тогава „Дръзки“ ще спре да бъде фокус на Повествованието. И ще се установи в битието си на обикновен кораб. Ние съответно ще спрем да въплъщаваме в себе си славни статисти…
— … и няма да умираме — допълни Дювал.
— Всички умират — възрази Дженкинс.
— Благодаря ти за точно тази новина — озъби се изнервена Мая. — Имах предвид, че няма да умираме заради тръпката на зрителите!
— Вероятно няма — съгласи се косматкото.
— Ако наистина участваме в сериал, тогава ще е трудно да го спрем — обади се Хенсън и погледна към Дал. — Анди, един наистина успешен телевизионен сериал може да изкарва ужасно много пари, също като днешните драматични предавания. Не става дума само за сериала, а и за всичко около него — включително дреболии като фен-стоки.
— Твоето гадже си има собствена кукла — ухили се Хестър на Дювал.
— Да, а пък ти си нямаш — върна му го тя. — В тази Вселена това е проблем!
— Казвам само, че дори ако успеем да пътуваме във времето и да намерим хората, които правят сериала, може да не сме в състояние да спрем снимките му — уточни Хенсън. — Може да се окаже, че са въвлечени твърде големи суми.
— Какви други варианти имаме? — попита Дал. — Ако киснем тук, то ни остава единствено да чакаме Повествованието да ни избие. Може и да имаме малък шанс да спрем сериала, но малък шанс там е по-добър от сигурната драматична смърт тук.
— Ама защо изобщо да се опитваме да спрем сериала? — попита Хестър. — Виж, ако сме просто статисти, тогава всъщност няма нужда от нас тук. Гласувам да се върнем във времето и просто да си останем там!
— Наистина ли искаш да живееш на Земята през двайсет и първи век? — изуми се Дювал. — Не е било особено приятна за живеене епоха. Не е като да са имали лекарство за рак например…
— Все тая!
— И срещу плешивост…
— Косата си ми е истинската, първоначална — заяде се Хестър.
— Не може да останете в миналото — възрази Дженкинс. — Ако го сторите, ще се разтворите.
— Какво?!
— Има някаква връзка със запазването на масата и енергията — обясни косматкото. — Всички атоми, които използвате сега, са били използвани в миналото. Ако останете там, тогава атомите трябва да се намират на две места по едно и също време. Което създава дисбаланс и атомите трябва да изберат къде да застанат. Така че в крайна сметка се спират на своята настояща спрямо онзи момент конфигурация, понеже, технически казано, вие сте от бъдещето, следователно всъщност все още не съществувате.
— Какво значи „в крайна сметка“ по-точно? — поинтересува се Дал.
— Около шест дни.
— Това е пълна идиотщина! — възкликна Хестър.
— Не измислям аз правилата. Просто така е било предишния път. Според Повествованието има смисъл обаче — даде на Абърнати, К’ийнг и Хартнел причина да си свършат мисията за ограничен и драматичен времеви период.
— Тази времева линия е гадна! — заключи Хестър.
— Ако донесете атоми в бъдещето, ще имат същия проблем — додаде Дженкинс. — А в този случай ще изберат настоящето, което означава, че нещото от миналото ще се разтвори. Доста сериозен проблем всъщност. Но да знаете, че това е само един от многото.
— Какви други ни очакват?
— Ами например ще трябва да се сдобиете със совалка, което си е сериозно затруднение. Слабо вероятно е да ви позволят да вземете една назаем за малка екскурзийка. Но това не е наистина трудната част!
— А кое е? — попита Дювал.
— Ще се наложи една от петте звезди на шоуто да дойде с вас — обясни Дженкинс. — Изберете си — Абърнати, К’ийнг, Уест, Хартнел или Керенски.
— Че за какво ни е пък някой от тях? — попита Хестър.
— Ти сам го каза — отвърна домакинът им. — Вие сте незначителни образи. Ако вие се опитате да прицелите совалка към черна дупка, нали знаете какво ще стане? Гравитационните сили ще разкъсат совалката на парчета, а вие ще бъдете спагетирани5 в дълга верижка атоми, всмуквани надолу към сингулярността — и ще умрете. Ще сте мъртви много преди спагетирането, естествено. Това е финалът на финалите. Схващате накъде бия, нали?
5