— Ще му стигне ли въздухът?
— Затварянето не е херметично — посочи Дал. — Но може би вече е време да му обуеш гащите?
— Още не.
— Не съм сигурен накъде биеш.
— Млъквай и давай да го вкараме в това чудо!
Пет минути по-късно двамата бяха успели да сгънат Керенски в товарния контейнер. Дювал взе панталоните и якето на любовника си и ги натъпка в една мешка.
— Къде му е телефонът?
Мая грабна телефона на Керенски и го подхвърли на Дал, който натисна копчето за текстови съобщения, написа едно и го изпрати с думите:
— Така… Керенски току-що прати вест, че ще бъде в болнични за следващата си вахта. Така че имаме поне дванайсет часа, преди някой да дойде да го търси.
— Горкото копеле — промърмори Дювал, загледана в контейнера. — Криво ми става, че се отнасяме така с него. Може да е глупав и егоцентричен, но всъщност не е лош човек. А и на койката го бива.
— Въобще не ме интересува!
— Срамежливко!
— Ще имаш възможност да се помирите след това — напомни Дал и отвори вратата, от другата страна на която стоеше Хестър, който изръмжа:
— Помислих, че сте се заиграли на парчизи6 там вътре.
— Не почвай и ти! — възкликна Дювал. — Давай да го качваме на количката!
Няколко минути по-късно четиримата заедно с живия си товар стояха пред шлюза към совалковия док.
— Приготви совалката — нареди Дал на Хестър и се обърна към Хенсън и Дювал. — И натоварете багажа в совалката колкото се може по-тихичко, ако обичате!
— Я виж кой взе да го раздава командир! — възкликна Мая.
— Засега нека просто се преструваме, че наистина уважавате нарежданията ми, става ли?
— А ти къде отиваш? — попита Хенсън.
— Имам още едно бързо посещение в списъка. Трябва да взема някои допълнителни материали!
Хенсън кимна и вкара товарната количка в совалковия док, последван от Дювал и Хестър. Дал повървя, докато не намери празен товарен тунел и тихо отвори вратата към него.
От другата страна стоеше Дженкинс.
— Адски е изнервящо, нали знаеш? — попита Дал.
— Опитвам се да не ти губя времето — отвърна Дженкинс. Подаде му куфарче. — Останките от онази експедиция, на която ходиха Абърнати, К’ийнг и Хартнел. Телефони и пари. Телефоните ще работят с комуникационните и информационните мрежи от онази ера. Мрежите обаче са бавни и рудиментарни. Бъдете търпеливи с тях. Парите са материални банкноти, все още се използват там, където отивате.
— Местните ще могат ли да познаят, че не са истински?
— Предишния път не можаха.
— С каква сума разполагаме?
— Около деветдесет и три хиляди долара.
— Това много ли е?
— Ще ви стигне за шест дни — увери го Дженкинс.
Дал взе куфарчето и се обърна да си тръгне.
— И още нещо… — косматкото му подаде малка кутия.
Мичманът я взе с думите:
— Наистина искаш да стигна докрай!
— Няма да дойда с вас — отвърна Дженкинс. — Така че трябва да го направиш от мое име.
— Може да не разполагам с достатъчно време.
— Знам — каза Дженкинс. — Не се чувствай длъжен — само ако ти се отвори възможност.
— А и няма да се запази — додаде Дал. — Знаеш, че няма.
— Няма и нужда. Просто трябва да изтрае достатъчно дълго.
— Добре.
— Благодаря! А сега според мен е време бързичко да се разкараш от този кораб. Беше умно да оставиш бележката от името на Керенски, но не бива да изкушаваш съдбата повече, отколкото се налага. А ти вече доста я изкуши!
— Не можете да ми причините подобно нещо! — приглушено се обади Керенски от вътрешността на контейнера си. Беше се събудил преди пет минути, след като проспа повече от десет часа. Оттогава насам Хестър се закачаше с него.
— Много забавно твърдение — заяви морячето, — предвид това къде се намираш!
— Пусни ме! Това е заповед!
— Продължаваш да ме забавляваш наистина! Затворен си в контейнер. Откъдето не можеш да избягаш.
Последва кратко мълчание. После Керенски жалостиво попита:
— Къде са ми панталоните?
Хестър стрелна с поглед Дювал.
— С този въпрос е по-добре да се оправяш ти!
Мая завъртя очи.
— Наистина ми се пишка — заяви Керенски. — Страшно много!
Дювал въздъхна и се обади:
— Анатоли, и аз съм тук.
— Мая? Хванали са и теб? Не се притеснявай. Няма да допусна копелетата да ти сторят нищо лошо! Чувате ли ме, кучи синове?
Хестър невярващо се облещи срещу Дал, който сви рамене.
— Анатоли — повтори Мая по-настоятелно. — Не са ме „хванали“.
— Така ли? — изуми се Керенски. След минута възкликна. — О!
6