Петдесет и шеста глава
— Здравейте, това е телефонният секретар на Елен и Хелге. Оставете ни съобщение.
— Днес се поразходих до кафене „Рюкте“. Напомня малко на „Скрьодер“. Поне не те гледат два пъти, като поръчаш сутрешна бира. Седнах до един старец и след няколко опита успях да започна нещо като разговор. Попитах го какво има против Евен Юл. Изгледа ме продължително, очевидно не ме помнеше от последната ни среща. Но след като го почерпих бира, ми разказа историята. Старецът бил фронтовак, вече знаех това, и познавал жената на Юл, Сигне, от времето, когато е работила като медицинска сестра на Източния фронт. Записала се доброволка, понеже била сгодена за норвежки войник от полк „Норвегия“. После, когато през 1945-а я изправили на съд за национално предателство, Юл й хвърлил око. Осъдили я на две години, но бащата на Юл, с висок пост в Работническата партия, се погрижил да я пуснат след няколко месеца. Попитах стареца защо това го възмущава толкова много, а той само промърмори, че Юл не бил такъв светец, за какъвто се представял. Използва точно тази дума — „светец“. Юл бил същият като другите историци — пишел митовете за Норвегия по време на войната така, както искали да ги представят победителите. Мъжът не помнеше името на първия й годеник, само се сети, че е бил един вид герой за останалите от полка.
После отидох на работа. Там ме видя Кюрт Майрик. Не каза нищо. Обадих се на Бярне Мьолер — списъкът, за който го бях помолил, съдържал тридесет и четири имена. Дали пък мъжете без коса са по-склонни към упражняване на насилие? Във всички случаи Мьолер е наредил на един полицай да разговаря с тях по телефона, за да провери алибито им, та да намалим броя им. От предварителния доклад виждам, че Том Валер те е закарал вкъщи и когато си слязла от колата му в 22.15, си била спокойна. По неговите думи сте разговаряли за всекидневни неща. И все пак, когато според „Теленур“ си позвънила на телефонния ми секретар в 22.16, тоест, веднага щом си се прибрала, звучиш страшно превъзбудена от нещо, което си открила. Това ми се струва странно. Бярне Мьолер не споделя мнението ми. Навярно си въобразявам.
Трябва скоро да ми дадеш някакъв знак, Елен.
Петдесет и седма глава
— Здравейте, това е телефонният секретар на Елен и Хелге. Оставете ни съобщение.
— Днес не успях да отида на работа. Навън е минус дванадесет на височината на апартамента ми. Телефонът звъня цял ден и когато най-после реших да вдигна, се обади доктор Ауне. Ауне е добър психолог, поне не се преструва на по-малко объркан от нас по отношение на онова, което се случва в главите ни. Старото твърдение на Ауне, че пропукването на всеки алкохолик започва с края на последното препиване, е страхотно предупреждение, но не е непременно вярно. Като се има предвид случилото се в Банкок, беше изненадан колко добре се справям този път. Всичко е относително. Ауне говори освен това и за някакъв американски психолог, който стигнал до извода, че продължителността на човешкия живот е донякъде наследствена, че щом поемем по стъпките на родителите си, и продължителността на живота ни ще прилича на тяхната. Баща ми се превърна в самотник, след като мама почина, а сега Ауне се опасява, че и аз ще стана такъв вследствие на няколко тежки преживявания, с които съм се сблъскал — онази случка във „Виндерн“, нали знаеш. И в Сидни. А сега и това. Е, разказах за моето ежедневие, но ме досмеша, когато доктор Ауне каза, че само заради Хелге не съм се оставил на течението. Заради синигера! Ауне е, както казах, добър човек, но трябва да спре с тия психологически глупости.
Обадих се на Ракел и я попитах дали иска да излезе с мен. Тя каза, че ще помисли по въпроса и ще ми позвъни. Не разбирам защо си причинявам това.
Петдесет и осма глава
— … щение от „Теленур“. Избраният от вас номер не съществува. Това е съобщение от „Теленур“. Избраният…
Шеста част
Витсавее
Петдесет и девета глава
Първата офанзива на пролетта закъсня. Едва в края на март водата започна да бълбука и да тече в канавките. През април целият сняг се изкачи чак до езерото Согнсван. Но после пролетта бе принудена отново да отстъпи. Снегът валеше на парцали и натрупа на големи преспи дори в центъра на града; минаха седмици, преди слънцето пак да го разтопи. По улицата имаше кучешки изпражнения и стари боклуци от миналата година, които разнасяха зловония. Вятърът се усилваше по откритите отсечки наоколо чак до галерия „Осло“, вдигаше във въздуха поръсения по тях пясък и караше хората да търкат очите си и да плюят. Говореше се за самотната майка, която може би един ден щяла да стане кралица89, европейското първенство по футбол и за необичайното време. В полицията обсъждаха какво са правили за Великден, мизерните надбавки към заплатите и се преструваха, че всичко си е постарому.
89
Става дума за Мете-Марит — съпругата на норвежкия престолонаследник принц Хокон Магнус. Преди да се омъжи за него, Мете-Марит е отглеждала сина си Мариус като самотна майка. — Б.пр.