— От списъка на мъжете, заподозрени в използването на оръжия с цел нанасяне на тежка телесна повреда, проверих седемдесет от сто и десетима — докладва той. — Засега съм открил осмина с бръснати глави.
— Как ги откри?
— Обадих им се по телефона. Не е за вярване колко много от тях…
Хари го прекъсна:
— И ти ей така помоли тези закоравели престъпници просто да дадат на полицията актуално описание на външния си вид ли?
— Не точно. Обяснявах, че издирваме заподозрян с червеникава коса и попитах дали са си боядисвали косата напоследък — каза Халвуршен.
— Не разбирам накъде биеш.
— Ако беше с бръсната глава, какво щеше да отговориш?
— Хм — изсумтя Хари. — Там на север в Стайншер сте били големи умници. Чу същия неуверен смях.
— Прати ми списъка по факса — поръча Хари.
— Ще го получиш веднага като ми го върнат.
— Кой да ти го върне?
— Един полицай от отдела. Чакаше ме, като дойдох. Сигурно е било спешно.
— Мислех, че главно хората от КРИПОС работят по случая „Йелтен“ — озадачи се Хари.
— Очевидно не е така.
— Кой е той?
— Май се казваше Воген или нещо подобно — отвърна Халвуршен.
— В Отдела за борба с насилието няма Воген. Да не искаш да кажеш Валер?
— Точно така — възкликна Халвуршен и добави малко угрижено: — В момента ми се струпаха толкова много нови имена…
Хари едва се сдържа да не наругае младия полицай, задето предоставя на човек, комуто едва е научил името, материали от разследването, но моментът не бе подходящ за критика с остър тон. Момчето, немигнало три нощи подред, явно умираше за малко сън.
— Добра работа — Хари понечи да затвори.
— Почакай! Какъв е номерът на факса ти?
Хари се загледа през прозореца. Облаците над хълма Екебергосен пак се сгъстяваха.
— Ще го намериш в телефонния указател — посъветва го той.
Щом Хари затвори, телефонът иззвъня отново. Майрик го викаше в кабинета си незабавно.
— Как върви докладът за неонацистите? — попита появилия се на вратата Хари.
— Зле — Хари се отпусна на стола. От снимката над главата на Майрик го гледаше норвежката кралска двойка. — Буквата „е“ на клавиатурата ми се развали — добави Хари.
Майрик се усмихна малко пресилено като мъжа от снимката и помоли Хари засега да забрави за доклада.
— Трябваш ми за нещо друго. Току-що ми се обади началникът на информационната служба на Държавната организация90. Днес половината от ръководството са получили смъртни заплахи по факса. Подписани са с 88, съкращение на Heil Hitler. Не се случва за първи път, но сега е изтекла информация в пресата. Вече започнаха да постъпват обаждания от тях. Успяхме да проследим изпращача — използвал е обществен факс в Клипан. Затова трябва да вземем заплахата насериозно.
— В Клипан ли?
— Малко селище с шестнадесет хиляди жители в Южна Швеция и гнездо на най-върлите нацисти в цялата страна. Там ще намериш семейства, които са нацисти от 30-те години. Някои норвежки неонацисти ходят там на поклонение и да гледат, да се учат. Искам да си приготвиш голям сак, Хари.
Неприятно предчувствие обзе Хари.
— Пращаме те там, за да разузнаваш Хари. Ще се внедриш в средата. Работа, идентичност и други подробности ще уредим постепенно. Подготви се, защото ще останеш там известно време. Шведските ни колеги са се погрижили за жилище.
— Да разузнавам — повтори Хари. Не вярваше на ушите си. — Нямам и понятие от разузнаване, Майрик. Аз съм разследващ полицай. Да не си забравил?
Усмивката на Майрик изглеждаше опасно излиняла.
— Ти учиш бързо, Хари, това не е проблем. Погледни случая като възможност да натрупаш интересен и полезен опит.
— Хм. Колко време?
— Няколко месеца. Най-много шест.
— Шест ли? — възкликна Хари.
— Бъди оптимист, Хари. Нямаш семейство, с което да се съобразяваш нямаш…
— Кои са другите от отбора?
Майрик поклати глава.
— Няма отбор. Сам си, най-вероятно. И ще докладваш директно на мен. Хари потърка брадичка.
— Защо аз, Майрик? Разполагаш с цял отдел експерти по разузнаване и дясноекстремистки групировки.
— Винаги има първи път.