Огледа се за свободна пейка. Болките се появяваха все по-често, безсмислено е да ходи при Бюер, за да разбере, че болестта се е разпространила из цялото му тяло. И сам го усещаше. Преди малко започна нов пристъп.
Опря се на едно дърво. Кралската бреза101. Правителството и кралят избягаха в Англия. „Кръжат над нас немски бомбардировачи.“ От това стихотворение, написано от Нурдал Грип му прилошаваше. То представя предателството на краля като достойно отстъпление, а това да напуснеш народа си в беда — като морална постъпка. Дори на сигурно място в Лондон кралят не се отличаваше от онези величия в изгнание, които вкопчени в надеждата малкото им кралство един ден да се озове в техни ръце, държаха прочувствени речи по време на представителни вечери пред симпатизантки от висшето общество. И след като всичко свърши, пристигна корабът с престолонаследника, а хората го приветстваха с аплодисменти от пристана и всички крещяха до прегракване, за да заглушат срама — техния и на краля им. Старецът замижа срещу слънцето.
Команден вик, ботуши и пушки АГ-3 се удариха в чакъла. Ново повикване. Смяна на караула.
Осемдесет и седма глава
— Нима не знаехте за това? — учуди се Хелена Майер.
Тя поклати глава, а Фриц, вече на телефона, даваше разпореждане да се разтърсят из изтекли и архивирани дела за убийства.
— Ще го открием със сигурност — прошепна той.
Хари не се съмняваше.
— Значи от полицията бяха сигурни, че Гюдбран Юхансен е убил своя лекуващ лекар? — обърна се Хари към старата дама.
— Ами да. Кристофър Брокхард живееше сам в един от апартаментите на болницата. Полицаите разправяха, че Юхансен счупил стъклото на входната врата и го убил, докато онзи спял в леглото си.
— Как…
Госпожа Майер театрално прокара пръст по гръкляна си.
— После го видях с очите си — допълни тя. — Човек би си помислил, че докторът сам го е извършил, разрезът беше безупречен.
— Хм. А защо полицаите са били убедени, че е бил Юхансен?
Тя се засмя.
— Ами ще ви кажа защо — понеже Юхансен питал стражата в кой апартамент живее Брокхард и караулът го видял как паркира отвън и влиза през главната порта. След това излязъл тичешком, запалил колата и потеглил с пълна газ в посока към Виена. На следния ден бе изчезнал и никой не знаеше къде е. Според заповедта за разпределение трябваше да се яви в Осло след три дена.
Норвежката полиция го чакала, но той така и не се появил там.
— Освен показанията на караула, помните ли дали полицията е открила и други доказателства?
— Дали помня ли? Та ние говорихме за това убийство години наред! Кръвта по стъклото на входната врата съвпадаше с неговата кръвна група. А полицията откри, че отпечатъците в спалнята на Брокхард са същите като на нощната масичка и леглото на Урия в болницата. Освен това налице бе и мотив…
— Така ли?
— Да, Гюдбран и Хелена се обичаха. Но щеше да я спечели Кристофър.
— Били са сгодени ли?
— Не, не. Но Кристофър бе луд по Хелена, всички го знаехме. Хелена идваше от богато семейство, но разорено след като баща й се озовал в затвора. А брак с потомък на семейство Брокхард бе възможност за нея и майка й да си стъпят отново на краката. А знаете как е, младата жена има известни задължения спрямо семейството си. Или поне тогава тя имаше.
— Знаете ли къде е Хелена Ланг днес?
— Ама вие не сте опитали от щрудела, скъпи мой — възкликна вдовицата.
Хари лапна голямо парче, задъвка и кимна одобрително към госпожа Майер.
— Не — отвърна тя. — Не знам. Когато стана ясно, че е била заедно с Юхансен в нощта на убийството, започнаха разследване и срещу нея, но не откриха нищо. Тя напусна болницата „Рудолф II“ и се премести да живее във Виена. Там отвори шивачница, да, та тя бе силна и дейна жена, виждах я от време на време да бърза из тукашните улици. Но в средата на петдесетте продаде магазина и оттогава не съм чувала нищо за нея, някой ми каза, че заживяла в чужбина. Но знам кого може да попитате. Ако е жива, разбира се. Беатрис Хофман, беше домашна помощница на семейство Ланг. След убийството те вече нямаха средства да й плащат и тя работи известно време в болницата „Рудолф II“.
Фриц се затича към телефона.
На перваза на прозореца отчаяно бръмчеше муха. Осланяше се само на своя микроскопичен разсъдък и се блъскаше ли, блъскаше в стъклото, без да разбира какво става. Хари се изправи.
101
Кралската бреза е национален символ и паметник на Норвегия. През 1940 година под тази бреза са заснети крал Хокон VII и принц Улав, потърсили убежище от немските бомбардировачи. — Б.пр.