— Ти го казваш, Хари. Дано съм ти помогнал, а сега трябва да тичам.
Ауне си извика такси и двамата излязоха заедно на улицата. Докато чакаха на тротоара, Ауне попита Хари какви планове има за Седемнадесети май.
— Жена ми и аз ще каним неколцина приятели на закуска. Добре дошъл си при нас.
— Много мило, но неонацистите възнамеряват да „атакуват“ мюсюлманите, чийто празник по случай края на Рамадана тази година е на седемнадесети102. Имам задачата да координирам охраняването на джамията недалеч от Главното полицейско управление — обясни Хари, и радостен, и смутен от изненадващата покана. — Нали знаеш, винаги товарят с дежурства необвързаните полицаи на подобни семейни празници.
— Просто намини за малко. Повечето гости също имат други планове за следобеда.
— Благодаря ти. Остави ме да помисля, после ще ти звънна. Какви са приятелите ти всъщност?
— Такива като теб — Ауне провери дали папийонката му стои добре. — Но жена ми познава малко по-изискани хора.
В същия миг таксито зави към тротоара. Хари задържа вратата, та Ауне да влезе вътре, но тъкмо когато се канеше да я затвори, му хрумна нещо:
— На какво се дължи МЛР?
Ауне се наведе напред и погледна Хари:
— За какво всъщност става дума, Хари?
— Не съм съвсем сигурен. Но може да е важно.
— Ясно. Много често пациентите с МЛР са били подложени на издевателства като деца. Но понякога причината е и силно травмиращо преживяване през по-късен етап от живота. Човек си създава друго лице, за да избяга от проблема.
— Какви травмиращи преживявания биха отключили МЛР при зрял човек?
— Просто използвай въображението си. Например да е преживял природно бедствие, да е изгубил близък, да е бил подложен на насилие, да е живял дълго време в страх.
— Да речем войник по време на войната?
— Войната може да бъде отключващ фактор, да.
— Или партизанската война.
Последната реплика Хари каза на себе си — таксито с Ауне вече пътуваше надолу по улицата.
— „Скотсман“ — каза Халвуршен.
— Ще прекараш Седемнадесети май в кръчмата „Скотсман“’? — Хари направи гримаса и сложи чантата си зад закачалката.
Халвуршен вдигна рамене.
— Имаш ли по-добро предложение?
— Ако ще е кръчма, поне намери нещо по-стилно от „Скотсман“. Или по-добре, дай рамо на бащите от службата и поеми дежурство по време на детското шествие. Солидна премия за работа през почивен ден и никакъв махмурлук.
— Ще си помисля.
Хари се отпусна на стола.
— Няма ли да го дадеш най-после на ремонт? Звучи доста болен.
— Не може да се ремонтира — тросна се Хари.
— Sorry. Откри ли нещо във Виена?
— Ще стигнем и дотам. Първо ти.
— Проверих алибито на Евен Юл за часа, когато е изчезнала съпругата му. Твърди, че бил на разходка из центъра, че ходил в любимото си кафене, но не срещнал познати, които да го потвърдят. Персоналът на кафенето се оправдава, че оттам минават твърде много клиенти, за да могат да твърдят със сигурност кого са видели и кого не.
— Кафенето се намира перпендикулярно на улицата, където е „Скрьодер“ — вметна Хари.
— И какво от това?
— Само отбелязвам. Какво разправя Вебер?
— Не откриват нищо. Според Вебер, ако Сигне Юл е докарана до крепостта с колата, която е видял патрулът, би трябвало да намерят нещо по дрехите й, влакна от задната седалка, пръст или масло от багажника, все нещо.
— Той е постлал чували за смет в колата — напомни Хари.
— И Вебер каза същото.
— Провери ли сухите стръкчета слама, които откриха по палтото й?
— Да. Може да са от конюшнята на Мускен. Плюс от още милион други места.
— Сено. Не слама.
— Няма нищо особено в това сено, Хари, това са просто… стръкчета трева.
— Мамка му — Хари се огледа кисело.
— Ами Виена?
— Още плява. Разбираш ли от кафе, Халвуршен?
— А?
— Елен винаги правеше хубаво кафе. Купуваше го от някакъв магазин тук, до Управлението. Може би…
— Не! — възрази Халвуршен. — Няма да ти правя кафе.
— Поне опитай — Хари стана. — Няма да съм тук няколко часа.
— Няма ли да кажеш още нещо за Виена? Плява? Не намери ли поне една сламка?
Хари поклати глава.
102
Мюсюлманските празници са свързани с лунната календарна година, а понеже тя е по-кратка от слънчевата, тяхната дата „се мести“. — Б.пр.