Валер се засмя и продължи да върви.
— Утре имаш за задача само да надзираваш охраната по време на службата в джамията близо до Управлението — извика Хари. — Виждам, че имаш талант за такава работа. Просто малко внимание скинарите да не пребият мюсюлманите, задето празнуват края на Рамадана.
Валер стигна до портата и рязко спря.
— И ти носиш отговорност за това? — попита той през рамо.
— Дреболия — подхвърли Хари. — Две коли, четирима полицаи.
— Колко време?
— От осем до три.
— Знаеш ли? — Валер се обърна с широка усмивка. — Като се замисля, ти дължа точно това. Няма проблем, ще поема дежурството ти.
Валер козирува, качи се в колата, запали и изчезна.
Дължиш ми за кое по-точно?, помисли си Хари и се заслуша в приглушените звуци от тупането на топките по тенискорта. Но в следващия миг мисълта се изпари, понеже мобилният му телефон пак звънна и този път номерът на екрана беше на Ракел.
Деветдесет и втора глава
— За мен ли са?
Ракел обви с ръце подадения й букет от маргаритки.
— Вече бяха затворили цветарницата, затова тези са от твоята градина — прекрачи прага Хари. — Ммм, мирише на кокосово мляко. Тайландска храна ли има?
— Да. Честит нов костюм.
— Толкова ли е очевидно?
Ракел се засмя и поглади с ръка ревера му.
— Фино качество вълна.
— Супер 110.
Хари нямаше представа какво е Супер 110. В пристъп на извънредна смелост той влезе победоносно в един от модните магазини на булевард „Хегдехауген“ точно преди да затворят и поиска от продавачката да му намери костюм, подходящ за високия му ръст. Оказа се един-единствен. Седем хиляди крони, естествено, далеч надхвърляха намеренията му, но алтернативата беше да изглежда като нескопосан манекен със стария костюм. Така че затвори очи, прекара кредитната карта през машинката и се опита да забрави.
Влязоха в трапезарията. Масата бе сложена за двама.
— Олег спи — поясни тя, преди Хари да попита.
Настъпи мълчание.
— Не исках да кажа това… — поде тя.
— Така ли? — Хари се усмихна. Преди не бе я виждал да се изчервява. Привлече я към себе си, вдиша аромата на току-що измита коса и усети, че тя леко потрепери.
— Яденето… — прошепна тя.
Хари я пусна и тя изчезна в кухнята. През отворения към градината прозорец се виждаха бели пеперуди, които вчера не бяха там. Сега пърхаха с крилца като конфети на залез-слънце. Вътре се носеше мирис на течен сапун и мокър паркет. Хари затвори очи. Знаеше, че са му нужни много такива дни, за да се заличи картината на Евен Юл на кучешката каишка. Все пак вече избледняваше. Вебер и момчетата му не откриха пушката „Мерклин“, но намериха Бюре, кучето — с прерязано гърло, пъхнат във фризера в чувал за смет. А в шкафа с инструменти откриха три ножа, и трите окървавени. Хари предположи, че с някой от тях е убит Халгрим Дале.
Ракел извика от кухнята, че й е нужна помощ. Картината избледня съвсем.
Деветдесет и трета глава
Духовата музика долиташе с всеки полъх на вятъра и после пак изчезваше. Хари отвори очи. Всичко беше бяло: светлината, която примигваше и предаваше кодирано съобщения между поклащащите се бели завеси, стените, таванът и спалното бельо, меко и разхлаждащо горещата му кожа. Той се обърна. Възглавницата пазеше очертанията на главата й, но леглото бе празно. Погледна ръчния си часовник. Осем и пет. Ракел и Олег бяха на път към площада пред крепостта, откъдето щеше да тръгне детското шествие. Уговориха се да се срещнат на караулната вишка на Двореца в единадесет.
Затвори очи и още веднъж си спомни нощта. После стана и се затътри към банята. И тя беше бяла, бели плочки, бял порцелан. Взе си леденостуден душ и преди да се усети, вече си тананикаше старо парче на група „The The“:
„…A perfect day!“103
Той взе приготвения за него от Ракел пешкир, също бял, раздвижи кръвообращението си с дебелия тъкан памучен плат, докато разглеждаше лицето си в огледалото. Сега е щастлив, нали? В момента. Усмихна се на лицето в огледалото. И то му се усмихна. Екман и Фрийзен. Усмихни се на света…
Засмя се шумно, завърза пешкира около кръста си, прецапа с мокри крака по коридора и влезе в спалнята. Понеже всичко пак беше в бяло, измина секунда, преди да разбере, че това не е същата спалня: стените, таванът, скринът със семейни снимки и грижливо оправеното легло за двама, покрито със старомодна плетена кувертюра.