— Имам нужда от услуга — старецът говореше тихо.
— Така ли? — Свере видимо смекчи пренебрежителното си отношение. Човек никога не знае.
— Оръжия — прошепна възрастният мъж.
— Какво за тях?
— Трябва ми оръжие. Можеш ли да ми помогнеш?
— И защо да го правя?
— Погледни във вестника. На страница двадесет и осем.
Свере придърпа вестника и го прелисти, без да изпуска стареца от очи. На страница двадесет и осем имаше статия за неонацистите в Испания. От Йосинга Евен Юл, не, благодаря. Голямата черно-бяла снимка на млад мъж, който държи портрет на генералисимо Франко, бе наполовина закрита от хилядарка.
— Ако ми помогнеш… — подхвана старецът.
Свере вдигна рамене.
— … те чакат още девет хиляди.
— Така ли? — Свере отпи още една глътка. Огледа се наоколо в заведението. Младата двойка си бе тръгнала, но Хале, Грегершен и Квинсет все още седяха в ъгъла. А скоро щяха да пристигнат и другите и щеше да бъде невъзможно да проведе дискретен разговор. Десет хиляди крони.
— Какво оръжие?
— Пушка.
— Би трябвало да успея.
Старецът поклати глава.
— Марка „Мерклин“25.
— „Мерклин“ ли?
Старецът кимна.
— Като влакчетата ли? — попита Свере.
В набръчканото лице под шапката се отвори цепнатина. Явно старецът се усмихваше.
— Ако не можеш да ми помогнеш, кажи сега. Задръж хилядарката и няма да го обсъждаме, а аз ще си тръгна и няма да се видим повече.
Свере усети кратък прилив на адреналин. Не ставаше въпрос за обичайните приказки за брадви, ловджийски пушки или някакви динамитни патрони, това си е сериозна работа. Този тип е сериозен.
Вратата се отвори. Свере погледна над рамото на стареца. Не влезе никое от момчетата, а алкохоликът с червения исландски пуловер. Ставаше досаден, като започнеше да проси бира, но иначе си е безобиден.
— Ще видя какво мога да направя — Свере посегна към хилядарката.
Не успя да разбере какво точно последва. Ръката на стареца се заби в неговата като ноктите на орел и я прикова към масата.
— Не за това попитах — гласът звучеше хладен и трошлив като парче лед.
Свере се опита да измъкне ръката си, но не успя. Не можеше да се освободи от хватката на някакъв дъртак!
— Попитах те дали можеш да ми помогнеш и искам отговор. Да или не? Ясен ли съм?
Свере усети как у него се пробуди кръвожадната му ярост, неговият стар враг и приятел. Но засега не бе изместила другата мисъл: десет хиляди крони. Имаше кой да му помогне — един много специален човек. Няма да излезе евтино, но Свере не допускаше старецът да се пазари за комисионната.
— Аз… мога да ти помогна.
— Кога?
— След три дена. Тук. По същото време.
— Глупости! Няма да намериш такава пушка за три дена — отпусна хватката старецът. — Но тичай при оня, който може да ти помогне, и го помоли да тича при следващия, дето може да му помогне, а после ще ме намериш тук след три дена, за да уговорим времето и мястото на доставката.
Свере вдигаше сто и двадесет килограма от лежанка, как успява този мършав старец да…
— Кажи, че ще платя за пушката в брой в норвежки крони при доставката. Ще получиш останалите си пари след три дена.
— Така ли? Ами ако просто взема парите…
— Тогава ще се върна и ще те убия.
Свере разтърка китката си. Не помоли за разяснение.
Леденостуден вятър метеше тротоара пред телефонната кабинка до банята недалеч от „Пицарията на Херберт“. Свере Улсен набра номера с треперещи пръсти. Ама че студ! А и ботушите му се бяха пробили на върховете. От другата страна вдигнаха слушалката.
— Да, моля?
Свере Улсен преглътна мъчително. Защо този глас винаги го кара да се чувства толкова неудобно?
— Аз съм. Улсен.
— Говори.
— Един човек иска да се сдобие с пушка. „Мерклин“.
Не последва отговор.
— Точно като влакчетата — добави Свере.
— Знам какво е „Мерклин“, Улсен — гласът отсреща звучеше равен и неутрален, но Свере нямаше как да не забележи презрението. Замълча, защото въпреки омразата към мъжа от другия край страхът му надделяваше, не се срамуваше да си го признае. На онзи му се носеше славата на опасен човек. Съвсем малко на брой хора от тези среди бяха чували за него и дори Свере не знаеше истинското му име. Но чрез връзките си неведнъж бе спасявал от неприятности Свере и другарите му. Правил го бе в името на Делото, естествено, не че имаше слабост към Свере Улсен. Ако Свере познаваше друг човек, който би му доставил исканата пушка, веднага на драго сърце щеше да се свърже с него.
25
„Мерклин“ — немска компания за производство на играчки, главно електрически влакчета. — Б.пр.