Гласът продължи:
— Кой пита и за какво му е оръжието?
— Един старчок, не съм го виждал преди. Твърди, че бил един от нас. И не попитах точно на кого иска да види сметката, така да се каже. Може би на никого. Може да му трябва само за…
— Млъквай, Улсен. Изглеждаше ли платежоспособен?
— Беше облечен изискано. И ми даде хилядарка само за да му кажа дали ще му помогна.
— Дал ти е хилядарка, за да си траеш, не за да говориш.
— Вероятно.
— Интересно.
— Ще се срещна с него след три дена. Тогава иска да знае дали ще успеем.
— Ние!
— Да, тоест…
— Искаш да кажеш дали аз ще успея.
— Естествено. Но…
— Колко ще ти плати за цялата работа?
Свере се поколеба.
— Десет бона.
— И от мен ще получиш толкова. Десет. Ако има сделка. Ясно?
— Ясно.
— За какво ще получиш десетте бона?
— За да си трая.
Свере затвори. Пръстите на краката му бяха напълно безчувствени. Нуждаеше се от нови ботуши. Остана прав и се загледа в празна опаковка от чипс, изоставена на произвола на вятъра. Той я подмяташе и сетне я запрати към паркиралите наблизо коли.
Двадесета глава
Старецът пусна след себе си стъклената врата на „Пицарията на Херберт“ и тя се затвори. Спря на тротоара и зачака. Край него мина пакистанка с детска количка и увита в шал глава. Пред него профучаваха автомобили и в страничните им прозорци той виждаше неясното отражение на собствения си образ и на големите прозорци на пицарията зад себе си. Вляво от входната врата голям кръст от тиксо покриваше отчасти стъклото на мястото, където навярно някой се бе опитал да го разбие. Шарката от бели пукнатини по него напомняше паяжина. Зад стъклото се виждаше Свере Улсен, все още до масата, където уточниха детайлите. Товарното пристанище в залива Бьорвика след три седмици. Пристан 4. В два през нощта. Парола: Voice of an Angel26. Сигурно е името на някое поп парче. Никога не го бе чувал, но заглавието е повече от подходящо. Цената за жалост не е толкова добра. Седемстотин и петдесет хиляди. Но не му и хрумна да се пазари. Сега въпросът се свеждаше само до едно: дали ще спазят своята част от сделката, или ще го ограбят долу на търговското пристанище. Призова към лоялност, когато обясни на младия неонацист, че е воювал на фронта, но се съмняваше дали онзи му повярва. И дали това има някакво значение. Дори съчини какво да разказва за военната си служба в случай, че младокът го попита. Но онзи не се поинтересува.
Минаха няколко коли. Свере Улсен продължаваше да седи, но друг човек в пицарията се изправи и в този момент вървеше към входната врата с нестабилни крачки. Старецът го помнеше, видя го и на последната си среща със Свере. А днес през цялото време онзи не ги изпусна от очи. Вратата се отвори. Той зачака. Движението по улицата спря. Той забеляза как мъжът застана точно зад него и се обади:
— Така значи, дали е същият мъж?
Гласът звучеше доста особено, стържещо. Само години наред тежка злоупотреба с алкохол, пушене и безсъние са способни да причинят такова нещо.
— Познавам ли ви? — попита старецът, без да се обръща.
— Мисля, че да.
Старецът завъртя глава, измери го за миг с очи и пак се извърна.
— Не ми изглеждате познат.
— Стига де! Не можеш ли да познаеш другар от войната?
— Коя война?
— Бихме се за една кауза, ти и аз.
— Щом казваш. Какво искаш?
— А? — попита алкохоликът с ръка зад ухото.
— Питам какво искаш — повтори старецът по-високо.
— Искаш, че искаш. По принцип човек се спира да побъбри със стари познати, нали? Особено с такива, които не е виждал дълго време. И особено с хора, които мисли за мъртви.
Старецът се обърна.
— Мъртъв ли ти изглеждам?
26
„Ангелски глас“ (англ.) — Действително има такава песен, изпълнявана от „Пърфект межър“. — Б.пр.