— Виждал ли си норвежката табела на кръстовището под лазарета, онази със слънчевия кръг35? — попита той. И стрелката, сочеща пътя на изток, където пише „Ленинград 5 км“?
Едвард кимна.
— Помниш ли какво пише на стрелката, обърната на запад?
— Осло — отговори Едвард — 2611 км.
— Далече е.
— Да, далече е.
Дале остави на Едвард да задържи пушката му и сега седеше на стръмнината с ръце, заровени в снега пред него. Главата му клюмаше между тесните рамене, сякаш е пречупено глухарче. Чуха нова експлозия, този път по-близо.
— Благодаря ти за…
— Няма защо — побърза да го успокои Гюдбран.
— Видях Улаф Линдвиг в лазарета — сподели Едвард.
Не знаеше защо го каза. Вероятно защото Гюдбран, освен Дале, единствен в състава бе прекарал там толкова, колкото и Едвард.
— Беше ли…?
— Мисля, че е само леко ранен. Видях бялата му униформа.
— Чувам, че е добър войник.
— Да, имаме много добри войници.
Постояха мълчаливо един до друг.
Едвард се изкашля и пъхна ръка в джоба си.
— От Северния корпус ми дадоха няколко руски цигари. Ако имаш огънче…
Гюдбран кимна, разкопча камуфлажното яке, намери кибритената кутия и драсна клечка в грапавата хартия. Вдигайки очи, първо видя само диво изцъкленото циклопово око на Едвард. Беше се втренчило в нещо зад рамото му. После чу свистящия звук.
— Всички долу! — извика Едвард.
В следващия миг лежаха на леда, а небето над тях сякаш се разцепи с оглушителен трясък. Гюдбран едва успя да зърне задното крило на руския изтребител, прелетял над окопите им толкова ниско, че снегът на стръмнината се разлетя във всички посоки. После самолетът изчезна и отново всичко утихна.
— Беше направо… — прошепна Гюдбран.
— Мили Боже — простена Едвард, прекатури се настрани и засмяно погледна Гюдбран. — Видях пилота, беше дръпнал стъкления капак и се наведе от пилотската кабина. Иван се е побъркал. — Започна да хълца от смях. — Ама че ден.
Гюдбран гледаше втренчено счупената кибритена клечка, все още в ръката му. После и той се засмя.
— Хе-хе — Дале погледна двамата от ръба на окопа, където седеше в снега. — Хе-хе.
Гюдбран хвърли за миг поглед към Едвард и после започнаха да се кискат с цяло гърло. Даже захълцаха от смях и първоначално не чуха приближаването на странния звук.
Трак-трак…
Сякаш някой бавно удряше по леда с мотика.
Трак…
После се чу удар на метал с метал и Гюдбран и Едвард се обърнаха към Дале. В този момент той бавно се отпускаше безжизнен в снега.
— Какво по дяволите… — възкликна Гюдбран.
— Граната! — изкрещя Едвард. Гюдбран инстинктивно реагира на вика на Едвард и се сви, но лежейки така, забеляза на метър от него да се търкаля пръчка по леда. На единия й край висеше метално топче. Разбра какво предстои да се случи и усети как тялото му се вцепени.
— Дръпни се оттам! — изкрещя зад него Едвард.
Истина е, значи: руските пилоти действително хвърлят ръчни гранати от самолетите! Гюдбран лежеше по гръб и се опитваше да отстъпи заднишком, но ръцете и краката му се плъзгаха по мокрия лед.
— Гюдбран!
Гранатата продължаваше да се върти, подскачаше и танцуваше по леда, а Гюдбран нямаше сили да откъсне очи от нея. Четири секунди от запалването до детонацията, нали така ги учеха в Зенхайм? Дали руснаците не разполагат с други гранати, избухващи след шест секунди? Или след осем? Гранатата продължаваше да се върти точно като пумпалите, които баща му правеше в Бруклин. Гюдбран го завърташе, а Сони и малкият му брат засичаха колко време се върти пумпалът.
„Twenty-one, twenty-two…“36 Майка му извика от прозореца на третия етаж, че обядът е готов и трябва да се прибира, татко ще си дойде всеки момент.
— Почакай още малко — извика й той. — Пумпалът се върти!
Но тя не го чу, вече бе затворила прозореца. Не чуваше гласа на Едвард и изведнъж настъпи пълна тишина.
Двадесет и втора глава
Старецът погледна часовника. Седеше в чакалнята от четвърт вас. Преди, по времето на Конрад Бюер, никога не се налагаше да чака. Той приемаше само толкова пациенти, колкото можене да прегледа.
35
Слънчевият кръг е древен символ, който по времето на Втората световна война е бил герб на норвежката партия Национално обединение. — Б.пр.