— Уве Бертелсен? — попита Хари задъхан.
— Тук съм — единият мъж се изправи и му подаде ръка. А това е полицай Фолдал.
Другият мъж кимна сдържано.
Хари съобрази, че момчето е намерило празните гилзи.
— Хубаво е човек да се спаси от въздуха в Осло, нали? — подхвърли Бертелсен.
Хари извади кутия с цигари.
— Сигурно е още по-хубаво да се спасиш от въздуха на Шиен.
Фолдал свали полицейското си кепе и изпъна гръб.
Бертелсен се усмихна:
— Противно на мнението на повечето хора, въздухът в Шиен е по-чист отколкото в който и да е друг норвежки град.
Хари закри кибритената клечка с ръка и запали цигарата.
— Така ли? Ще го запомня за следващия път. Открихте ли нещо?
— Ето тук, наблизо е.
Тримата си сложиха ските и начело с Фолдал се плъзнаха по писта, която ги отведе на открита полянка в гората. Фолдал посочи с щеката черен камък, щръкнал на двадесетина сантиметра над тънкия слой сняг.
— Момчето намерило празните гилзи в снега до камъка. Вероятно е бил ловец, излязъл да се поупражнява на открито. Виждате следите от ски до камъка. От седмица не е валяло, не е изключено да са на стрелеца. Изглежда е използвал широки телемарк ски48.
Хари приклекна. Прокара пръст по камъка на мястото, където е бил допрян от широката следа от ските.
— Хм. Или стари дървени ски.
— Така ли?
Хари вдигна мъничка, светла стърготина.
— И все пак — Фолдал погледна към Бертелсен.
Хари се обърна към момчето, обуто в чифт торбести панталони от груб вълнен плат с джобове навсякъде и с плетена шапка, смъкната над очите.
— От коя страна на камъка откри гилзите?
Момчето посочи. Хари свали ските си, заобиколи камъка и легна по гръб в снега. Небето бе изсветляло както винаги през ясните зимни дни малко преди залез-слънце. После се обърна на една страна и загледа камъка с примижали очи. Погледна откритата полянка и се опита да разбере откъде са дошли гилзите. В пролуката между дърветата в гората се виждаха три дънера.
— Открихте ли куршуми или следи от изстрели?
Фолдал се почеса по врата.
— Питате дали сме огледали всяко дърво в радиус от половин километър?
Бертелсен дискретно закри устата си с ръкавица. Хари изтръска пепелта от цигарата си и започна да изучава жарта.
— Не, питам проверили ли сте онези дънери?
— И защо да проверяваме точно тях? — полюбопитства Фолдал.
— Защото „Мерклин“ създават най-тежката ловна карабина в целия свят. Петнадесеткилограмова пушка не предразполага към стрелба в изправено положение и затова е естествено да предположим, че стрелецът е използвал камъка за опора. Карабината „Мерклин“ изстрелва празните гилзи от дясната страна. Понеже гилзите са от тази страна на камъка, значи той е стрелял в посоката, от която дойдохме. Следователно не е странно да допуснем, че на някой от дънерите е разположил предмет, в който да се прицели, нали?
Бертелсен и Фолдал се спогледаха.
— Да, ще поразгледаме — откликна Бертелсен.
— Ако това не е огромен белов инояд49… — провикна се Бертелсен три минути по-късно, — значи е огромна дупка от куршум.
Коленичи в снега и провря пръст през един от дънерите.
— Мамка му, куршумът е проникнал прекалено навътре, не мога да го стигна.
— Погледни през дупката — подсказа му Хари.
— Защо?
— За да провериш дали е минал през дървото — обясни Хари.
— Напреки през този дебел елов дънер ли?
— Просто погледни и кажи дали виждаш светлина.
Хари чу как Фолдал изпръхтя зад него. Бертелсен долепи око до дупката.
— Как за Бога…
— Виждаш ли нещо? — извика Фолдал.
— Проклет да съм, ако не виждам половината реки в Силян.
Хари се обърна към Фолдал, който стоеше с гръб и плюеше.
Бертелсен се изправи.
— Каква полза от бронежилетка, ако стрелят по теб с такава пущина? — изпъшка той.
— Никаква — отговори Хари. — Работа върши само броня — изгаси цигарата си в сухия дънер и се поправи: — Дебела броня.
48
Телемарк ски — вид ски и скиорско спускане, които носят името на областта Телемарк в Норвегия. — Б.пр.