Тридесет и втора глава
Полицейското управление „Хилброу“ в центъра на Йоханесбург приличаше на крепост: бодлива тел увенчаваше стените на оградата, а телени мрежи защитаваха малките като бойници прозорци.
— Само в този район снощи са убити двама чернокожи — обясняваше полицай Есайас Бърн, докато превеждаше Хари през лабиринт от коридори, боядисани в бяло с излющени стени и изтъркан линолеум. — Видяхте ли огромния хотел „Карлтън“? Затворен е. Белите отдавна се евакуираха в предградията и сега стреляме само по нашите.
Есайас повдигна панталоните си. Беше мургав, висок, с криви крака и възпълничък. Под мишниците на бялата му найлонова риза имаше петна от пот.
— Към днешна дата Андреас Хохнер лежи в затвора Sin City54 извън града — допълни той. — Днес го доведохме тук заради разпитите.
— Има ли и други желаещи освен мен? — попита Хари.
— Ето че пристигнахме — Есайас зави към една врата.
Влязоха в стая, където двама мъже стояха със скръстени ръце и гледаха през боядисания в кафяво прозорец на стената.
— Прозрачно е само от нашата страна — прошепна Есайас. — Той не ни вижда.
Двамата пред прозореца кимнаха на Есайас и Хари и се отдръпнаха.
Есайас и Хари се вгледаха в тясна, затъмнена стая, по средата със стол и малка маса. На масата имаше пепелник, пълен с фасове, и микрофон на поставка. На стола седеше тъмноок мъж с гъсти и черни, увиснали мустаци. В негово лице Хари веднага разпозна онзи тип от неясната снимка на Райт.
— Норвежецът ли е? — промърмори единият от двамата мъже и кимна към Хари. Есайас Бърн мълчаливо потвърди.
— Окей — каза мъжът с лице към Хари, но дори за миг не изпусна от очи мъжа в малката стая. — Твой е, норвежецо. Имаш двайсет минути.
— В телефакса пишеше…
— Майната му на телефакса, норвежецо. Знаеш ли колко държави искат да разпитат или, най-добре, да екстрадират този негодник?
— Ами, не.
— Радвай се, че въобще имаш възможността да говориш с него — отсече мъжът.
— Защо се е съгласил да говори с мен?
— Откъде да знаем? Питай го.
Хари се опита да диша със стомаха си, когато влезе в тясната, задушна стаичка за разпит. Ивици червена, течаща ръжда образуваше върху стената фигура, подобна на решетка. Точно там висеше часовник. Показваше единадесет и половина. Хари мислеше за полицаите, наблюдаващи го с бдителни очи. Навярно затова по дланите му изби студена пот. Тялото на стола бе свито на кълбо, а клепките му — полузатворени.
— Андреас Хохнер?
— Андреас Хохнер ли? — повтори шепнешком мъжът на стола, вдигна поглед и придоби вид на човек, току-що забелязал нещо, което копнее да стъпче. — Не, той си е вкъщи и чука майка ти.
Хари седна внимателно. Струваше му се, че чува гръмкия смях от другата страна на черното огледало.
— Аз съм Хари Хуле от норвежката полиция — тихо се представи той. — Съгласил си се да говориш с нас.
— Норвегия ли? — скептично попита Хохнер. Наведе се напред и усърдно заразглежда личната карта, която му показа Хари. После се усмихна малко глуповато:
— Извини ме, Хуле. Не са ме уведомили, че днес е ред на Норвегия, нали разбираш. Очаквах ви.
— Къде е адвокатът ти? — Хари сложи папката на масата, отвори я и извади лист с въпроси и бележник.
— Забрави за него, нямам му доверие. Този микрофон включен ли е?
— Не знам. Има ли значение?
— Не искам негрите да ни слушат. Имам интерес да сключа сделка. С теб. С Норвегия.
Хари вдигна очи от листа. Часовникът тиктакаше над главата на Хохнер. Бяха изминали три минути. Нещо му подсказваше, че едва ли разполага с отпуснатото му време.
— Каква сделка?
— Микрофонът включен ли е? — процеди през зъби Хохнер.
— Каква сделка?
Хохнер завъртя очи с досада. После се наведе напред над масата и бързо прошепна:
— В Южна Африка се присъжда смъртно наказание за нещата, които казват, че съм извършил. Разбираш ли накъде бия?
— Да речем. Продължавай.
— Ще ти разкажа някои неща за онзи мъж в Осло, ако ми гарантираш, че твоето правителство ще помоли тукашния негърски кабинет да ме помилват. Понеже съм ви помогнал, нали? Вашата министър-председателка беше тук, обикаляше с Мандела и двамата се прегръщаха. Сега големците от Африканския национален конгрес55 взимат решенията, а те харесват Норвегия. Вие ги подкрепихте, бойкотирахте ни, когато негърските комунисти искаха да ни бойкотирате. Ще ви послушат, разбираш ли?
55
Партия в Република Южна Африка, която представлява главно интересите на чернокожото мнозинство. — Б.пр.