Брокхард я погледна изненадано.
— Уместен въпрос. Причината е, че стойността на вилата не е достатъчно голяма като гаранция за заема, от който баща ти имаше нужда.
— Но подписът на Андре Брокхард е достатъчен?
Той се усмихна и изтри с ръка силния си врат, як като на бик, покрит със слой лъскава пот заради жегата.
— Притежавам това-онова във Виена.
Меко казано. Всички знаеха, че Андре Брокхард има значителни пакети от акции в две от най-големите австрийски компании. След аншлуса на Хитлер през 1938 година компаниите се отказаха от производството на инструменти и машини и започнаха да правят оръжие за силите на оста Рим-Берлин, а Брокхард се превърна в мултимилионер. А сега Хелена разбра, че той притежава и вилата, където тя живее. Усети как в стомаха й започвала расте буца.
— Но недей да се тревожиш толкова, скъпа моя Хелена — възкликна Брокхард и топлотата в гласа му изведнъж се завърна. — Нямам намерение да отнемам вилата на майка ти, както се досещаш.
Но буцата в стомаха на Хелена продължаваше да расте. Спокойно би могъл да добави: „Или на моята снаха.“
— Венеция! — извика той.
Макар че в главата на Хелена се вихреше ураган от мисли, гледката я накара да забрави за миг всичко. Никога не бе виждала по-красив кон. Приличаше на божествено творение, застанало пред нея.
— Липицанер — обясни Брокхард. — Най-поддаващата се на дресура конска раса в света. Максимилиан II ги е внесъл от Испания. С майка ти, разбира се, си ги гледала как представят програмата си в Die Spanische Reitschule59 в града, нали?
— Да, разбира се.
— Все едно си на балет, нали?
Хелена кимна. Не можеше да откъсне очи от животното.
— До края на август са на лятна ваканция тук, в зоологическата градина. За жалост е разрешено да ги яздят само ездачи от висшата езда. Има опасност неопитните да им предадат лоши навици. Години наред усърдна дресура би отишла до дяволите.
Конят беше оседлан. Брокхард пое юздите и конярчето се отмести. Животното стоеше съвършено неподвижно.
— Някои разправят колко жестоко било да учиш конете на танцови стъпки; животното се измъчвало, като го карат да прави нещо в противоречие с природата му. Тези хора не са виждали конете по време на тренировка, но аз съм ги наблюдавал. И, повярвай ми: конете го обожават. Знаеш ли защо?
Погали коня по муцуната.
— Защото така е устроена природата. В мъдростта си Господ е направил така, че по-нисшето създание да е най-щастливо, когато служи и се подчинява на по-висшето. Само погледни децата и възрастните. Мъжа и жената. Дори в така наречените демократични страни слабите доброволно дават властта на по-силен и по-умен елит от тях. Просто такъв е животът. И понеже ние всички сме Божии творения, задължение на всички висшестоящи създания е да се погрижат висшестоящите да се подчиняват.
— За да ги направят щастливи ли?
— Точно така, Хелена. Доста си умна за момиче на… твоята възраст.
Тя не успя да прецени на коя дума натърти най-силно той.
— Да знаеш къде ти е мястото е важно както за висшите, така и за нисшите. Рече ли човек да се съпротивлява, никога няма да бъде щастлив занапред.
Той потупа Венеция по врата и се вгледа в големите й кафяви очи.
— Ти не си от онези, които се съпротивляват, нали?
Хелена разбра, че той всъщност говори на нея и затвори очи, опитвайки се да диша дълбоко и спокойно. Осъзнаваше, че изреченото и премълчаното от нея в този разговор ще предреши остатъка от живота й. Не можеше да си позволи да се поддаде на гнева.
— Нали?
Внезапно Венеция изцвили и извърна глава настрани, а Брокхард се подхлъзна на чакъла, изгуби равновесие и увисна на юздата под врата на коня. Конярчето се спусна към него, но преди да го стигне, Брокхард се бе изправил със зачервено и потно лице и ядосано му даде знак да се махне. Хелена не се стърпя и се усмихна. Брокхард вероятно го забеляза. Във всеки случай замахна с камшика към коня, но дойде на себе си и го отпусна. Избърбори няколко думи със сърцевидната си уста, което още повече развесели Хелена. После се приближи до нея и отново леко, но подканящо сложи ръка на талията й:
— Видяхме достатъчно, а и теб те чака важна работа, Хелена. Ще те изпратя до колата.
Спряха се на стъпалата, докато шофьорът направи нужната маневра.
— Надявам се и разчитам, че скоро ще те видим, Хелена — той взе ръката й в своята. — Впрочем съпругата ми ме помоли да предам сърдечните й поздрави на майка ти. Даже май спомена, че ще ви покани на вечеря през близките почивни дни. Не помня кога, но тя сигурно ще ви се обади.