— Търсиха те по телефона — посрещна го Линда. — На английски. Да видим…
Отлепи от ръба на екрана жълта бележка.
— Хохнер.
— Хохнер ли? — възкликна Хари.
Линда погледна бележката малко колебливо.
— Да, такова й беше името.
— Нейното ли? Имаш предвид неговото?
— Не, беше жена. Обеща да се обади пак…
Линда се обърна и погледна стенния часовник зад гърба си.
— … точно в този момент. Звучеше доста заинтересована да те открие, Хари. Така и така си тук, Хари — още ли не си обиколил да се запознаеш с колегите?
— Не ми е останало време. Другата седмица, Линда.
— Тук си от цял месец. Вчера Стефенсен ме попита кой е високият рус мъж, когото срещнал в тоалетната.
— Така ли? И какво му отговори?
— Че действаме на принципа „нужно е да разберем“ — усмихна се тя. — А ти трябва да дойдеш на партито на отдела в събота.
— Вече разбрах — промърмори той и взе два листа от рафта с пощата си: единият — напомняне за партито, другият — вътрешна бележка за новата наредба за доверените лица. И двата листа литнаха към кошчето за смет щом затвори вратата на офиса зад гърба си.
Седна, натисна бутоните REC и PAUSE на телефонния секретар и зачака. След около тридесет секунди телефонът иззвъня.
— Harry Hole speaking.78
— Harry? Speaking? — Обаждаше се Елен.
— Sorry. Взех те за друг.
— Той е като животно — избълва тя, преди той да успее да обясни. — Направо шиба невероятно.
— Ако говориш за онова, което си мисля, предпочитам да спреш дотук, Елен.
— Убитак такъв. От кого чакаш обаждане впрочем?
— От една жена.
— Най-после!
— Забравѝ, най-вероятно е роднина или съпруга на един, когото разпитвах.
Тя въздъхна.
— Кога и ти ще срещнеш някого, Хари?
— Май си влюбена, а?
— Познай! Ти не си ли?
— Аз ли?
Радостният пронизителен вик на Елен избуча в ухото му.
— Не ми отговори! Май си прясно влюбен, Хари Хуле! В кого, в кого?
— Престани, Елен.
— Кажи, че съм права!
— Никого не съм срещнал, Елен.
— Не лъжи мама.
Хари се засмя:
— По-добре ми разкажи за Халгрим Дале. Докъде е стигнало разследването?
— Не знам. Говори с КРИПОС.
— Добре, но какво ти подсказва интуицията за убиеца?
— Професионалист е, а не маниак. Добре, споменах, че убийството изглежда чисто, но едва ли е било планирано внимателно предварително.
— Така ли?
— Извършено е бързо и точно и не са оставени следи. Но местопрестъплението не е добре подбрано, имало е вероятност да го видят от улицата или от задния двор.
— Търсят ме на другата линия, ще ти звънна по-късно.
Хари натисна копчето REC на телефонния секретар и провери дали магнетофонът е тръгнал, преди да се свърже с другата линия.
— Да, моля.
— Hello, ту name is Constance Hochner.
— How do you do, Ms. Hochner?79
— Аз съм сестра на Андреас Хохнер.
— Разбирам.
Въпреки лошата връзка той чуваше колко е нервна. Все пак тя започна без заобикалки:
— Сключихте сделка с брат ми, мистър Хуле. И не сте изпълнили вашата част.
Говореше със странен акцент, същия като Андреас Хохнер. Хари се опита да си я представи, навик на разследващ полицай, с какъвто се бе сдобил като млад.
— Ами, мисис Хохнер, не мога да направя нищо за брат ви, преди да съм уточнил дадените от него сведения. Засега не сме открили нищо, което да потвърди думите му.
— Но защо му е да лъже, господин Хуле? Още повече, като се има предвид в какво положение се намира?
— Точно затова, госпожице Хохнер. Ако не разполага с информация, може да е достатъчно отчаян, за да се престори, че знае нещо.
Настъпи мълчание по пращящата линия от… къде? От Йоханесбург?
Констанс Хохнер поде отново:
— Андреас ме предупреждаваше, че ще ми кажете нещо подобно. Затова ви се обаждам да ви съобщя, че разполагам с още интересна за вас информация от брат ми.
— Така ли?
— Но няма да я получите, преди вашето правителство да предприеме нещо по случая на брат ми.