— Мина ми през ума.
Четиридесет и осма глава
Евен Юл посрещна Хари на стълбите пред къщата.
Бюре стоеше до него и си дърпаше каишката.
— Много сте бърз — констатира Юл.
— Седнах в колата веднага щом затворих слушалка — обясни Хари. — И Бюре ли ще дойде с нас?
— Само го изведох на въздух, докато ви чаках. Влез вътре, Бюре. Кучето вдигна умолително поглед към Юл.
— Веднага!
Бюре отстъпи назад и се стрелна в антрето. Дори Хари подскочи при внезапния вик.
— Да тръгваме — предложи Юл.
При потеглянето Хари зърна за секунда лице зад кухненското перде.
— Станаха по-ясни — подхвърли Хари.
— Така ли?
— Дните, искам да кажа. Удължиха се.
Юл кимна мълчаливо.
— Замислих се за нещо — сподели Хари. — За семейството на Синдре Фауке, как са умрели.
— Нали ви разказах. Той ги е убил.
— Да, но как?
Евен Юл изгледа продължително Хари, преди да му отговори:
— Били са застреляни. В главата.
— И четиримата ли?
— Да.
В Гренсен веднага намериха място за паркиране и оттам тръгнаха към мястото, което Юл настоя да покаже на Хари в разговора по телефона.
— Значи това е „Рюкте“ — посочи Хари при влизането в слабо осветеното, почти празно кафене; около захабените маси „Респатекс“ седяха не повече от пет-шест човека. Хапи и Юри си поръчаха кафе и се настаниха до прозореца. Двама възрастни мъже от вътрешността на заведението спряха да си говорят и погледнаха крадешком към тях.
— Напомня ми за кафенето, където ходя понякога. — Хари кимна към двамата старци.
— Все още вярващи — уточни Юл. — Стари нацисти и фронтоваци, които продължават да мислят, че имат право. Седят тук и дават израз на горчивината, натрупана срещу голямата измяна, правителството на Нюгоршвол81 и принципното състояние на нещата. Поне онези от тях, които все още дишат. Както виждам, редиците им оредяват.
— И са още политически ангажирани?
— О, да, те са все така разгневени. Заради помощите за развиващите се страни, заради орязания бюджет на Министерството на отбраната, жените-свещеници, хомосексуалните двойки, новите ни сънародници. Всички неща, които вие първо искахте да засегнете, възмущават тези момчета. В сърцата си продължават да са фашисти.
— И мислите, че може Урия да се подвизава тук?
— Ако Урия замисля някакъв акт на отмъщение срещу обществото, то сигурно ще намери съмишленици тук. Има и други места за срещи на фронтоваци, разбира се. Например тук, в Осло, се организират ежегодни другарски сбирки: от цялата страна пристигат войници и други, сражавали се на Източния фронт. Но другарските сбирки много се различават по характер от тази дупка. Те представляват само социални мероприятия, където хората споменават загиналите; има забрана да се говори за политика. Не, ако търсех фронтовак с планове за отмъщение, щях да започна оттук.
— А вашата съпруга присъствала ли е на някоя от тези, как ги нарекохте, другарски сбирки?
Юл погледна учудено Хари. После бавно поклати глава.
— Просто ми хрумна — обясни Хари. — Помислих си, че би могла да ми разкаже нещо интересно.
— Няма какво — рязко отвърна Юл.
— Добре. Има ли някаква връзка между онези, които нарекохте все още вярващи, и неонацистите?
— Защо ме питате?
— Подхвърлиха ми, че Урия е използвал посредник, за да се сдобие с пушката „Мерклин“. Човек, който се подвизава в заинтересовани от оръжия среди.
Юл поклати глава.
— Повечето фронтоваци ще възроптаят, ако ви чуят да ги наричате съмишленици на неонацистите, макар че неонацистите по принцип изпитват огромно уважение към фронтоваците. За тях фронтоваците олицетворяват най-голямата им мечта: да защитаваш страната и расата си с оръжие в ръка.
— Значи, ако фронтовак иска да си набави оръжие, ще разчита на помощта на неонацистите?
— Вероятно ще срещне благосклонност, да. Но трябва да знае с кого да говори. Не може кой да е да му намери такова качествено оръжие за атентати, каквото търсите вие. Показателно е например, че наскоро при полицейска акция в гаража на неонацист служителите на реда откриха стар, ръждясал датсун82, пълен с ръчно изработени чукове, дървени копия и няколко тъпи брадви. По-голямата част от хората в тези среди се намират буквално в каменната ера.
81
Южен Нюгоршвол (1879–1953) — норвежки министър-председател в периода 1935–1945 г. Лидер на Работническата партия. След като през 1940 г. норвежкото правителство е принудено да напусне страната, той ръководи правителство в изгнание от Лондон. — Б.пр.