„Наполеон с войската си“ за пети път.
След два часа дежурството й приключва и тя ще се прибере, ще си вземе душ и ще тръгне към квартирата на Ким само на пет минути бърз, възбуден ход. Тя се изкиска.
Шест пъти! Елен извади телефона, оставен под ръчната спирачка.
„Вие се свързахте с телефонния секретар на Том Валер. За жалост господин Валер не е тук. Ако желаете, оставете съобщение.“
Искаше само да се пошегува, щеше да съобщи името си след това. Но по една или друга причина не каза повече и се заслуша в пъхтенето от другата страна на линията. Може би за да се позабавлява, а може би просто бе любопитна. Във всеки случай се досети: човекът отсреща смята, че се е свързал с телефонния секретар и чака сигнала! Натисна един от бутоните. Бийп.
— Ало, обажда се Свере Улсен.
— Ей, Хари, това е…
Хари се обърна, но другите думи на Кюрт Майрик изчезнаха в бумтенето на баса, защото самозваният диджей усили музиката и тонколоните зад Хари загърмяха:
За двадесетте минути, изминали от идването му на купона, Хари вече погледна часовника два пъти и си зададе четири пъти следния въпрос. Дали убийството на алкохолизиран фронтовак е свързано с покупката на пушката „Мерклин“? Кой притежава умението да убива толкова бързо и ефективно с нож, че да го направи посред бял ден в проход към вътрешен двор в центъра на Осло? Кой е Принца? Присъдата на Мускен-младши свързана ли е по някакъв начин със случая? Какво се е случило с петия норвежки фронтовак, Гюдбран Юхансен? И защо Мускен не си е направил труда да го потърси след войната, ако Гюдбран Юхансен наистина му е спасил живота?
Сега стоеше в ъгъла до тонколоните с безалкохолна бира в чаша, за да не му се налага да отговаря на въпроса защо не пие алкохол, и наблюдаваше как по-младите служители на ПСС танцуват.
— Извинявай, не те чух? — подвикна Хари.
Кюрт Майрик въртеше в ръка оранжево питие. В раирания си син костюм изглеждаше още по-изправен. Прав като фиданка, прецени Хари. Хари дръпна ръкавите на сакото си с ясното съзнание, че се подават целите маншети на ризата. Майрик се наведе към него.
— Опитвам се да кажа, че това е шефът на отдела ни за чужбина, полицейски инспектор…
Хари се загледа в жената до Майрик. Елегантна дама. Червена, семпла рокля. Обзе го неясно предчувствие.
Кафяви очи. Високи скули. Мургава кожа. Къса, тъмна коса ограждаше тясното й лице. Усмивката й вече бе в очите й. Той помнеше, че е хубава, но не че е толкова… толкова възхитителна. Не му хрумна друга, по-подходяща дума: възхитителна. Знаеше, че при нейната трябвало да онемее от изненада, но тя бе някак си логична и вътре в себе си бе очаквал тази случка.
… Ракел Фауке — обясни Майрик.
— Вече сме се запознавали — отвърна Хари.
— Охоо? — изненадано възкликна Майрик.
И двамата мъже я погледнаха.
— Така е — потвърди Ракел, — но май не стигнахме до имената.
Подаде му ръка с лека чупка в китката и това отново напомни на Хари за уроци по пиано и балет.
— Хари Хуле — представи се той.
— Аха — кимна тя. — Естествено, че си ти. От Отдела за борба с насилието, нали?
— Точно така.
— Когато се срещнахме, не знаех, че ти си новият старши инспектор в ПСС. Ако ми беше казал, щях…
— Какво щеше да направиш? — прекъсна я Хари.
Тя леко наклони глава на една страна.
— Да, какво щях да направя? — засмя се и в ума на Хари отново изникна онази идиотска дума: възхитителна.
— Ами щях да ти кажа, че работим на едно и също място — отговори на въпроса си Ракел. — Иначе нямам навика да обременявам хората с естеството на заниманията си. Възникват толкова много странни питания. Сигурно и при теб е същото.
— Да, Боже мой — откликна Хари.
Тя пак се засмя. Хари се зачуди какво я разсмива така непрекъснато.
— Как така не съм те виждала преди в ПСС? — попита Ракел.
— Офисът на Хари е в дъното на коридора — намеси се Кюрт Майрик.
— Аха — кимна сякаш с разбиране, но в очите й все още проблясваше онази усмивка. — Офисът в дъното на коридора, а?
Хари кимна мрачно.
— Е, добре — заключи Майрик. — Вече се познавате. Бяхме тръгнали към бара, Хари.