Хари очакваше покана да се присъедини към тях. Такава не последва.
— Ще се видим — добави Майрик.
Разбираемо е, помисли си Хари. Тази вечер началникът на ПСС и полицейският инспектор трябва да потупат приятелски по рамото много колеги, както подобава на отношения между шефове и подчинени. Той се опря на тонколоната, но крадешком хвърли поглед към тях. Тя го позна. Помнеше, че не са си казали имената. Хари пресуши чашата си на един дъх. Нямаше никакъв вкус.
Валер затръшна вратата на колата зад себе си.
— Никой не е говорил с Аюб, нито е видял или чул нещо за него — измърмори той. — Тръгвай.
— Добре — кимна Елен, погледна в огледалото за обратно виждане и потегли наляво от ръба на тротоара.
— Чувам, че и ти си почнала да харесваш Принс.
— Така ли?
— Във всеки случай си усилила звука, докато бях навън.
— А?
Трябва да се обадя на Хари.
— Има ли нещо?
Елен гледаше втренчено напред към мокрия черен асфалт, който блестеше на светлината от уличните лампи.
— Да има нещо ли? Какво да има?
— Не знам. По вида ти съдя, че се е случило нещо.
— Нищо не се е случило, Том.
— Някой да е звънял? Ей! — Том подскочи на седалката и се подпря с две ръце на арматурното табло. — Не видя ли тази кола? Какво ти стана?
— Sorry.
— Да поема ли аз?
— Шофирането ли? И защо?
— Понеже караш като някоя…
— Като какво?
— Забрави. Попитах дали някой е звънял.
— Никой не е звънял, Том. Иначе щях да ти кажа, нали!
Трябва да се свържа с Хари. И то бързо.
— Защо тогава си ми изключила телефона?
— Какво? — Елен го погледна ужасѐно.
— Гледай си пътя, Йелтен. Попитах защо…
— Казах ти, никой не е звънял. Сигурно сам си изключил телефона! Неволно гласът й изтъня и тя чу пискливия си тембър.
— Добре, де, Йелтен. Успокой се, само попитах.
Елен се опита да изпълни съвета му. Да диша равномерно и да мисли само за уличното движение около себе си. Зави надясно и пак наляво към гаража на полицията. През целият път усещаше изпитателния поглед на Том.
След срещата с Ракел Фауке Хари не погледна часовника нито веднъж. Даже пообиколи насам-натам с Линда и се запозна с неколцина колеги. Разговорите вървяха мъчително. Питаха го каква длъжност заема, а след отговора общуването вече не вървеше. Вероятно по неписано правило в ПСС не бива да се задават много въпроси. Или пък просто не им дремеше. Още по-добре! И той не проявяваше особен интерес към тях. Върна се на мястото си пред тонколоната. На няколко пъти мерна червената й рокля. Доколкото успяваше да прецени, тя обикаляше и вече не разговаряше с никого. Не бе танцувала, в това бе почти сигурен.
Боже мой, държа се като някой тийнейджър, помисли си той.
Все пак погледна часовника. Девет и половина. Какво пречи да се приближи до нея, да каже няколко думи, да види какво става. И ако не става нищо, да подвие опашка, да изтърпи танца, обещан на Линда, и да се прибере у дома. Ако не става нищо ли? Какво си въобразява той? Та тя е омъжен полицейски инспектор. Има нужда от питие. Не. Пак погледна часовника. Изтръпна при мисълта за обещания танц. Към къщи. Повечето колеги вече бяха развеселени и пияни. Но дори и трезви едва ли биха забелязали, че новият старши инспектор с офис в дъното на коридора е изчезнал. Най-добре да се втурне през вратата, да слезе с асансьора, навън дори го чака преданата му кола. А и Линда очевидно се забавлява на дансинга, притиснала до себе си млад полицай, който я върти с лека усмивка-закачливка.
— На концерта на „Рага“ на Юстивала хората танцуваха май по-лудо, не мислиш ли?
Хари усети как сърцето му заблъска в гърдите, щом чу плътния й глас до себе си.
Том стоеше до стола на Елен в офиса й.
— Извини ме, дето бях малко рязък в колата в центъра.
Тя не го чу да влиза и подскочи от уплаха. Все още слушалката в ръка, но не бе успяла да набере номера.
— О, няма нищо — махна с ръка тя. — Аз съм малко… нали знаеш.
— В предменструално настроение?
Вдигна очи към него и разбра, че той не се шегува, наистина искаше да прояви разбиране.